Как ЦКК обработва жалби и клиентски сигнали? Николай Манев за отговорността, прозрачността и доверието
Интервю с Николай Манев – Изпълнителен директор на Централна консултантска компания (ЦКК)

„Когато клиентът е недоволен, най-важното не е да защитим позицията си на всяка цена. Най-важното е да установим фактите, да разберем причините и да потърсим справедливо решение.“
В консултантската дейност доверието се изгражда чрез професионализъм, ясни ангажименти и последователна комуникация.
Но дори при добра организация могат да възникнат разногласия между клиента и консултантската компания.
Понякога те са свързани с очакванията за одобрение на проект. В други случаи става въпрос за комуникация, договорни условия, срокове или качество на предоставената услуга.
Как трябва да реагира една консултантска компания при клиентско оплакване? Кой носи отговорност? Как се установява дали е допусната грешка? И защо обратната връзка е толкова важна?
По тези въпроси разговаряме с Николай Манев.
Въпрос 1. Г-н Манев, какво означава за Вас клиентската жалба?
Николай Манев:
За мен клиентската жалба е сигнал, че съществува разминаване между очакванията на клиента и неговото действително преживяване при работата с компанията.
Това разминаване може да има различни причини.
Възможно е да е възникнал комуникационен проблем, да има различно тълкуване на договорните условия или клиентът да смята, че определен ангажимент не е изпълнен.
Не бива автоматично да приемаме, че всяка жалба е основателна.
Но също така не бива да приемаме, че клиентът греши само защото компанията има различна позиция.
Всяко конкретно оплакване заслужава внимателна и обективна проверка.
Въпрос 2. Защо е важно жалбите да се разглеждат систематично, а не само чрез разговор с конкретния служител?
Николай Манев:
Защото един проблем невинаги може да бъде оценен обективно само от човека, който е участвал в съответната ситуация.
Например клиентът може да има оплакване от търговски представител, експерт или от комуникацията между различни отдели.
Ако разчитаме единствено на обяснението на конкретния служител, съществува риск да не получим пълната картина.
Затова смятам, че професионалната организация трябва да има ясен механизъм за регистриране, разглеждане и проследяване на клиентските сигнали.
Това позволява да бъдат събрани документите, кореспонденцията и становищата на участниците.
Целта не е предварително да определим кой е прав, а да установим какво действително се е случило.
Въпрос 3. Какви са най-честите причини за недоволство в консултантския сектор?
Николай Манев:
Бих разграничил няколко основни групи проблеми.
Първата е свързана с очакванията за резултата от кандидатстването.
Понякога предприемачът приема допустимостта по дадена програма като почти сигурно одобрение.
Втората група е свързана с комуникацията — недостатъчна информация за развитието на проекта или неяснота относно следващите действия.
Третата е свързана с договорните отношения и възнаграждението.
Четвъртата обхваща качеството на документацията, сроковете и изпълнението на конкретни ангажименти.
Важно е да уточня, че това са типични рискове за консултантския сектор, а не статистическа класация на жалбите в ЦКК.
Колкото по-ясно са определени очакванията и задълженията в началото, толкова по-малък е рискът от последващи недоразумения.
Въпрос 4. Как трябва да започва разглеждането на една жалба?
Николай Манев:
С нейното регистриране и с потвърждение към клиента, че сигналът е получен.
Според мен е важно всяко оплакване да има конкретен отговорник и проследимост.
Трябва да бъде установено за кой договор или проект се отнася, какъв е проблемът и какво решение очаква клиентът.
След това трябва да се събере необходимата информация.
Това може да включва договор, приложения, кореспонденция, документи по проекта и становища на служителите.
Ако липсва информация, тя трябва да бъде поискана.
Нито едно решение не трябва да се основава единствено на предположения.
Въпрос 5. Какво се случва, когато клиентът твърди, че търговски представител му е обещал гарантирано одобрение?
Николай Манев:
Това е сериозно твърдение, което трябва да бъде проверено.
Първо трябва да установим какво действително е било казано и какви документи или други допустими доказателства съществуват.
Необходимо е да се разгледат търговското предложение, договорът, кореспонденцията и информацията, предоставена на клиента.
Моята позиция е, че никой консултант не трябва да обещава решение, което зависи от независим оценяващ орган.
Ако бъде установено, че служител е предоставил невярна или подвеждаща информация, това трябва да доведе до съответните действия и до преценка на последствията за клиента.
Търговският резултат никога не трябва да бъде оправдание за некоректно представяне на услугата.
Въпрос 6. Как бихте реагирали на клиент, който иска възстановяване на платено възнаграждение?
Николай Манев:
Първата стъпка е да установим какви са договорните условия и кои услуги действително са извършени.
Трябва да разграничим няколко ситуации.
Едната е проектът да не е получил одобрение, въпреки че консултантът е изпълнил коректно договорените си задължения.
Друга ситуация е да има спор относно обхвата или качеството на предоставената услуга.
Трета е да бъде установено неизпълнение на конкретен договорен ангажимент.
Тези случаи не могат да бъдат разглеждани по един и същ начин.
Решението трябва да бъде съобразено с договора, приложимото законодателство и установените факти.
Неодобрението само по себе си не означава автоматично право на възстановяване на всички платени суми. Но договорът не освобождава консултанта от отговорност за собственото му неизпълнение.
Въпрос 7. Кой трябва да взема окончателното решение по клиентски сигнал?
Николай Манев:
Според мен отговорността трябва да бъде ясно разпределена.
Не всяко оплакване изисква намесата на управителя, но сериозните случаи трябва да имат възможност за ескалация към ръководството.
Например спор за значителна сума, твърдение за подвеждаща информация или съществен пропуск при подготовката на проект заслужава по-задълбочена проверка.
Важно е човекът, който разглежда сигнала, да не бъде поставен в ситуация сам да оценява собствените си действия без допълнителен контрол.
Това е въпрос на обективност.
Клиентът трябва да има възможност проблемът му да бъде разгледан и на по-високо управленско ниво, когато обстоятелствата го налагат.
Въпрос 8. Какво трябва да се случи, ако проверката установи грешка на служител?
Николай Манев:
Първо трябва да определим характера на грешката и нейните последствия.
Важно е да се установи дали става въпрос за единичен пропуск, недостатъчна подготовка, нарушение на вътрешни правила или неизпълнение на договорно задължение.
След това трябва да се прецени какви коригиращи действия са необходими.
Те могат да включват допълнителна проверка, поправяне на документация, обучение или промяна в организацията на работа.
Ако клиентът е претърпял вреди вследствие на неизпълнение, трябва да се разгледа и въпросът за съответната отговорност.
Професионалното управление означава да установяваме причините за грешките, а не само да търсим виновен.
Въпрос 9. Как трябва да реагира ЦКК на отрицателни коментари в интернет?
Николай Манев:
Публичните коментари са част от съвременната бизнес среда.
Не смятам, че една компания трябва да отговаря на всяка критика с конфронтация.
Когато има конкретно оплакване, правилният подход е да предложим възможност за установяване на фактите и разглеждане на случая.
Не бива да публикуваме поверителна информация за клиенти или служители в опит да защитим репутацията си.
Ако дадено твърдение съдържа фактически неточности, можем да представим коректна информация, без да нарушаваме чужди права.
Ако критиката е основателна, трябва да се стремим да отстраним причината.
Най-силният отговор на публичната критика е последователното подобряване на действителното качество на услугите.
Въпрос 10. Как може да се гарантира, че клиентът ще получи отговор?
Николай Манев:
Това изисква ясна организация.
Добрата практика е всеки сигнал да има регистрационен номер, определено отговорно лице и срок за следващо действие.
Важно е да има проследимост дали клиентът е получил потвърждение, дали е извършена проверка и дали му е изпратено становище.
Ако случаят е сложен и изисква повече време, клиентът трябва да бъде информиран за това.
Смятам, че прозрачността е особено важна при спорни ситуации.
Понякога клиентът може да не е съгласен с крайното решение, но трябва да получи ясен и мотивиран отговор.
Въпрос 11. Каква е ролята на CRM системата при обработването на клиентски сигнали?
Николай Манев:
Една добре организирана CRM система може да бъде много полезна.
Тя позволява да се проследяват комуникацията, отговорните служители, сроковете и предприетите действия.
Особено важно е информацията да не остава само в личните имейли или разговорите на отделни служители.
При необходимост от прехвърляне на случая към друг експерт трябва да има ясна история на действията.
Това подпомага приемствеността и намалява риска важна информация да бъде пропусната.
Разбира се, достъпът до клиентските данни трябва да бъде ограничен според служебните отговорности и правилата за защита на информацията.
Добрата организация означава всеки проблем да има история, отговорник и проследим резултат.
Въпрос 12. Какво трябва да се прави с информацията от приключените жалби?
Николай Манев:
Тя трябва да бъде анализирана.
Ако няколко клиенти поставят сходни въпроси, това може да означава, че има проблем в комуникацията или в определен работен процес.
Например повтарящи се оплаквания относно договорните условия могат да покажат необходимост от по-ясно представяне на услугата.
Оплакванията относно сроковете могат да насочат вниманието към организацията между отделите.
Затова смятам, че жалбите не трябва да се разглеждат единствено като отделни случаи.
Те могат да бъдат ценен източник на информация за управлението.
Един разрешен клиентски проблем е положителен резултат. Но предотвратяването на повторението му е още по-важно.
Въпрос 13. Какво бихте казали на клиент, който се притеснява да подаде жалба?
Николай Манев:
Бих го насърчил да представи конкретно проблема си.
Клиентът трябва да има възможност да изрази несъгласие или недоволство, без това да води до некоректно отношение.
Също така е важно да знае каква информация е необходима за разглеждането на случая и по какъв начин ще получи отговор.
Не можем да обещаем, че всяко искане ще бъде удовлетворено.
Но можем да поставим като професионален стандарт всеки сигнал да бъде разгледан добросъвестно и обективно.
Доверието включва и правото да поставяш трудни въпроси.
Въпрос 14. Какво е Вашето послание към служителите на ЦКК относно клиентските оплаквания?
Николай Манев:
Бих искал всеки служител да разбира, че клиентското недоволство не трябва да бъде възприемано автоматично като лична атака.
Когато възникне проблем, най-важното е да се установят фактите и да се потърси професионално решение.
Не трябва да се прикриват грешки или да се създават необосновани обещания.
Важно е служителите да знаят кога могат да разрешат дадена ситуация самостоятелно и кога трябва да потърсят съдействие от ръководството.
Смятам, че добрата корпоративна култура се изгражда чрез открита комуникация и ясни отговорности.
Професионализмът се проявява най-силно не когато всичко върви по план, а когато трябва да решим труден проблем.
Въпрос 15. Какво бихте искали да знаят клиентите за отношението на ЦКК към жалбите?
Николай Манев:
Бих искал да знаят, че коректното отношение към клиента трябва да бъде водещ принцип на всяка консултантска компания.
Договорите, сроковете, финансовите условия и качеството на услугата са сериозни въпроси.
Когато възникне разногласие, то трябва да бъде разгледано с необходимото внимание.
Не смятам, че доверието се изгражда чрез твърдението, че никога не допускаме грешки.
То се изгражда чрез способността да носим отговорност за собствената си работа и да търсим решения.
„Силната компания не е тази, която никога не получава жалби. Силната компания е тази, която умее да ги разглежда справедливо, да извлича поуки и да подобрява работата си.“
Заключение
Обработването на клиентски жалби и сигнали е важна част от управлението на качеството в консултантския бизнес.
То изисква ясна организация, обективна проверка, мотивирани решения и готовност за предприемане на коригиращи действия.
За Централна консултантска компания изграждането на доверие предполага не само професионална подготовка на проектите, но и отговорно отношение към клиентите при възникване на разногласия.
Доверието не означава липса на проблеми. То означава готовност проблемите да бъдат разглеждани с професионализъм, прозрачност и отговорност.
Николай Манев
Изпълнителен директор
Централна консултантска компания (ЦКК)
Експертиза. Отговорност. Доверие.
