Начало

Новини

Биосекторът в новия програмен период до 2027 г. ще получи близо 410 млн. евро

До края на ноември Националният план за развитие на биологичното производство до 2030 г. следва да бъде гласуван на Министерски съвет

Близо 410 млн. евро са заделени за биосектора в новия програмен период до 2027 г. Това заяви земеделският зам.-министър Таня Георгиева по време на инициативата за отбелязване на 23 септември – Ден на биологичното производство в ЕС.

В Стратегическия план са разработени и две нови интервенции –  за инвестиции в земеделски стопанства и за преработка на първична селскостопанска продукция, свързани с околната среда. Там се дава изключително голям приоритет например на създаване на трайни насаждения за биологично отглеждане или преработка на биологична суровина.

“Фермерите са добре дошли да се развиват в областта на биологичното производство. Но те трябва да имат предвид, че то изисква повече умение, знание и отдаденост”, добави ресорният зам.-министър.

На срещата в биологична овощна градина в ботевградското село Радотина присъстваше и Стоилко Апостолов, който понастоящем е съветник на земеделския министър Кирил Вътев в областта на биологичното производство. С него си поговорихме за спешните и важните теми в сектора.

Регистърът е направен на стара платформа, в която липсват функционалности. Например ако един преработвател иска да си намери производител на череши, които да преработва, той може да филтрира по растениевъдство и по области, но нищо повече. Трябва да се отвори сертификатът на всеки биопроизводител поотделно, за да се види какви култури отглежда. Това е единият от големите проблеми.

За пример може да се даде биорегистърът на Франция. Там може да напишеш примерно биологичен пчелен мед в района на Париж. Отваря се карта, на която са изобразени всички производители на биологичен пчелен мед в района. Идеята е нещо такова да заработи и у нас някой ден.

Другият проблем е свързан с прекаленото раздробяване и слизането на ниво кадастрален имот. В момента всички парцели, които са сертифицирани за биологично производство, се описват като кадастрални имоти. Например един блок от 200 дка може да представлява 200 различни имота. Това е една безумна административна работа, която трябва да се промени.

С течение на времето регистърът се надграждаше, но има още много какво да се направи. Сега по Националния план за възстановяване и устойчивост са заделени милиони левове за Електронна информационна система, включително и за модернизиране на биорегистъра. В момента той се поддържа от държавна фирма “Информационно обслужване” АД. За съжаление, все още ръчно се прехвърлят данни от едни таблици и вместо да се облекчава работата, тя се усложнява още повече.

Регистърът би трябвало да стане ГИС базиран, за да може парцелите, които се очертават в СЕУ в момента, по същия начин да се очертават и в биологичния регистър. А не да се търсят кадастралните имоти, които да бъдат очертани. По този начин ще се допускат много по-малко грешки.

България си е поставила за цел 10% от обработваемите площи да бъдат биологично сертифицирани до 2030 г. За съжаление, сега сме по-малко от 2%. Тъй като в момента се наливат данни от сертифициращите фирми, по-точна статистика ще има в началото на 2024 г.

До края на месец ноември Планът следва да мине гласуване на Министерски съвет. За съжаление, през времето той премина различни метаморфози. Например в него беше заложена цел за снабдяването на детски градини и други обществени заведения с биологични храни. Сега тази цел е посочена като нещо пожелателно, без да е заделен бюджет. Финансирането за това е извън европейските програми. Парите трябва да се осигурят от Министерството на финансите.

Някои градове във Франция вече са въвели биопродукти в обществените поръчки и по този начин се прескача дългата верига. Например дадена болница сключва договор с производител на картофи и той ги доставя директно на цената, на която произвежда, без да минава през трима търговци например. Дори се прави намаление в цената на доставките за биопродукти в сравнение с конвенционалните.

Друг пример може да се даде с млякото. Не е нужно суровината да се вземе от една биоферма и да се закара на 300 км, за да се сложи в тетрапак. След това през три фирми да се върне в детската градина и вече да струва например 6 лв./л. Фермата в момента го дава за 1,25 лв./л – на тази цена може да го купува и детската градина и то като се достави директно от фермата.

Източник:
https://agri.bg/novini/blizo-410-mln-evro-sa-zadeleni-za-bio-do-2027-g