Начало

Новини

10 грешки, които могат да лишат българските предприятия от европейско финансиране

Европейското финансиране дава на българските предприятия възможност да реализират инвестиции, които иначе биха изисквали значителен собствен финансов ресурс – модернизация на производството, закупуване на ново оборудване, автоматизация, дигитализация, енергийна ефективност и внедряване на нови технологии.
Въпреки това достъпът до европейски средства не започва с отварянето на конкретна процедура. Успешният проект обикновено е резултат от предварително планиране, правилно определени инвестиционни нужди и добра подготовка на предприятието.
От практиката на Централна Консултантска Компания (ЦКК) при работата с инвестиционни проекти се открояват няколко грешки, които могат да намалят шансовете за одобрение или да създадат сериозни затруднения при последващото изпълнение на проекта.
Ето десет от най-важните.

1. Кандидатстване без ясна инвестиционна цел

Една от основните грешки е решението за кандидатстване да бъде взето единствено защото в момента има отворена програма.
Европейското финансиране трябва да бъде инструмент за реализиране на конкретна бизнес цел – увеличаване на производствения капацитет, намаляване на разходите, автоматизация на процеси, подобряване на енергийната ефективност, разработване на нов продукт или навлизане на нови пазари.
Затова първият въпрос не трябва да бъде „По коя програма можем да кандидатстваме?“, а „Каква инвестиция е необходима на предприятието през следващите години?“.
След това се търси подходящият финансов инструмент.

2. „Нагласяне“ на инвестицията към конкретна програма

Понякога предприятията променят инвестиционните си намерения само за да отговорят на условията на дадена процедура.
Това крие риск да бъдат закупени активи, които не са приоритетни за бизнеса или не решават реален производствен проблем.
По-добрият подход е обратният – първо да бъде изготвен инвестиционният план на предприятието, а след това да се анализира кои европейски и национални инструменти могат да подпомогнат неговото реализиране.
Така европейското финансиране се превръща в част от дългосрочната стратегия на компанията, а не в самоцел.

3. Подценяване на дигитализацията, автоматизацията и AI

Дигиталната трансформация вече не се свежда единствено до закупуване на компютри или внедряване на стандартен софтуер.
За производствените предприятия тя все по-често включва автоматизирани линии, роботизирани клетки, системи за машинно зрение, управление и анализ на производствени данни, прогнозна поддръжка, ERP и MES решения, както и приложения на изкуствения интелект.
Подобни технологии могат да помогнат за по-добър контрол на качеството, оптимизиране на ресурсите, намаляване на технологичните загуби и повишаване на производителността.
Затова при планирането на инвестиционен проект е важно да се анализира не само какво оборудване трябва да бъде закупено, но и как технологиите могат да променят начина, по който работи предприятието.

4. Неправилно планиране на бюджета и собственото финансиране

Одобреният проект не означава автоматично, че цялата инвестиция ще бъде покрита с безвъзмездни средства.
В зависимост от конкретната процедура могат да бъдат необходими собствено съфинансиране, оборотен ресурс, мостово финансиране или предварително извършване на определени разходи. Затова още преди кандидатстването трябва да бъде направен реалистичен финансов модел: каква ще бъде общата инвестиция, какъв ресурс трябва да осигури компанията и как проектът ще се отрази върху паричните потоци. Недостатъчното финансово планиране може да превърне дори одобрен проект в сериозно предизвикателство за предприятието.

5. Подценяване на изпълнението след одобрение

Получаването на финансиране е само началото. След него следват процедури за избор на изпълнители, договори, доставки, техническа документация, плащания, отчетност, комуникация с управляващия орган и спазване на множество срокове и изисквания.
Грешките на този етап могат да доведат до непризнаване на определени разходи, финансови корекции или други неблагоприятни последици за бенефициента. Затова управлението на проекта трябва да бъде планирано още преди подаването му, а не след неговото одобрение.

6. Подценяване на експертната подготовка

Един инвестиционен проект може да изисква едновременно финансова, техническа, правна и административна експертиза.
Особено при по-сложни инвестиции трябва да бъдат съобразени допустимостта на кандидата, категорията на предприятието, свързаните и предприятията партньори, режимът на държавна помощ, техническите параметри на активите, бюджетът и изискванията на конкретната процедура.
Например при определяне на статута на МСП не е достатъчно да се разгледат единствено персоналът и финансовите показатели на дружеството. В определени случаи трябва да бъдат отчетени и отношенията със свързани предприятия и предприятия партньори. Затова предварителният анализ на допустимостта е една от най-важните стъпки преди подготовката на самия проект.

7. Започване на подготовката в последния момент

Качественият инвестиционен проект изисква време. Необходимо е да бъдат уточнени инвестициите, да се анализират техническите параметри, да се подготвят оферти и спецификации, да се проверят финансовите показатели и да се събере необходимата документация.
При някои процедури дори отделните активи трябва да отговарят на конкретно определени технически характеристики и диапазони. Затова компаниите, които предварително планират инвестициите си и следят предстоящите възможности за финансиране, имат значително по-добра позиция при стартиране на приема.

8. Пренебрегване на енергийната ефективност и устойчивостта

Зеленият преход е траен приоритет в европейските политики и все по-често присъства в инвестиционните възможности за бизнеса.
За предприятията това може да означава инвестиции във фотоволтаични системи, батерии за съхранение на енергия, термопомпи, енергийно ефективно производствено оборудване, изолационни системи, системи за оползотворяване на отпадна топлина и други решения. По процедура BG16RFPR001-2.004 например са определени 16 групи допустими технологии в областта на енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия. Това показва защо е важно предприятията да разглеждат енергийната ефективност не само като начин за намаляване на разходите, а и като част от бъдещата си инвестиционна стратегия.

9. Липса на измерими резултати

„Ще модернизираме предприятието“ не е достатъчна инвестиционна логика. Един добре структуриран проект трябва да може да покаже какво конкретно ще се промени след инвестицията.
  • Ще се увеличи ли производственият капацитет?
  • Ще намалее ли потреблението на енергия?
  • Ще се съкрати ли времето за производство?
  • Ще бъде ли автоматизиран определен процес?
  • Ще се подобри ли качеството или проследимостта на продукцията?
Колкото по-ясно една компания може да свърже инвестицията с измерим бизнес резултат, толкова по-добре може да аргументира необходимостта от проекта.

10. Отказ след един неуспешен проект

Не всеки качествен проект задължително получава финансиране при първото кандидатстване. Причината може да бъде ограничен бюджет на процедурата, силна конкуренция, недостатъчен брой точки или конкретен пропуск, който може да бъде отстранен.
Затова един неодобрен проект не трябва автоматично да означава край на инвестиционното намерение. Добре подготвената инвестиционна концепция може да бъде анализирана, подобрена и при наличие на подходящи условия адаптирана към следваща процедура или друг финансов инструмент.
Европейското финансиране трябва да следва бизнес стратегията
Най-успешните инвестиционни проекти започват много преди публикуването на условията за кандидатстване. Предприятието трябва да знае къде иска да бъде след три или пет години, какъв производствен капацитет ще му бъде необходим, кои процеси трябва да автоматизира, как може да намали енергийните си разходи и къде дигитализацията и изкуственият интелект могат да подобрят ефективността му.
Едва тогава европейското финансиране заема правилното си място – като инструмент за ускоряване на вече планирана бизнес трансформация.
В практиката си Централна Консултантска Компания работи именно по този модел – от първоначален анализ на предприятието и инвестиционното намерение, през избора на подходящ инструмент за финансиране и подготовката на проекта, до неговото управление и отчитане.
Готова ли е вашата компания за следващата възможност за европейско финансиране?
Преди да търсите конкретна програма, започнете с анализ на инвестиционните си планове. Правилно подготвената стратегия днес може да определи кои възможности ще можете да използвате утре.
За ЦКК
Централна Консултантска Компания ЕООД (ЦКК) е българска консултантска компания с над 10 години опит в областта на европейското финансиране, инвестиционните проекти и бизнес развитието.
Екипът на ЦКК обединява експерти с юридическа, финансова, техническа и бизнес експертиза и работи с предприятия от различни сектори при подготовката и управлението на инвестиционни проекти.
ЦКК подпомага бизнеса в процеса от инвестиционната идея до реализацията – включително при проекти за модернизация на производството, енергийна ефективност, дигитализация, автоматизация и внедряване на нови технологии.