От средата на декември 2021 г. новосформираното Министерство на иновациите и растежа (МИР) води ясна и прозрачна политика, която защитава държавния и обществен интерес и е основана на европейските принципи. През тези месеци Министерството на иновациите и растежа работи за изграждане на конкурентоспособна икономика, която да осигури растеж и развитие на регионите в България, насърчаване и ускоряване на иновациите и инвестициите в цялата страна във всички сектори на икономиката. Съсредоточени бяха усилия за ефективно, ефикасно и ориентирано към резултатите използване на фондовете за конкурентоспособност на Европейския съюз и Националния план за възстановяване и устойчивост.
Една от основните задачи беше развитие на благоприятна среда за привличане на инвестиции, създаване и приложение на иновации, подобряване на международния имидж на България и привличане на висококвалифицирани кадри в подкрепа растежа на българската икономика и справяне със социални и глобални предизвикателства чрез трансфер на знание, нови технологии, дигитализация и увеличаване на достъпа до национално и европейско финансиране.
Важни аспекти на политиките, които Министерството провежда, са стимулиране на инвестиционната активност и ускорен ръст на износа, насърчаване на инвестициите в технологични и иновативни производства, позициониране на българските компании на международните пазари, както и подкрепа за иновативни стартиращи компании.
Министерството на иновациите и растежа се концентрира върху подкрепата за българските малки и средни компании, както и за привличане на инвестиции. Насочихме се към насърчаване на високотехнологични и конкурентни производства в страната.
По европейските програми
– Създаде се програма за енергийна ефективност по ОП „Иновации и конкурентоспособност“, по която 1000 компании кандидатстваха и ще получат грантови средства за близо 100 млн. лв., за да намалят сметките си за ток.
– Сключено беше споразумение с МВР и ДАНС, за да имаме по-ефективни механизми за намаляване на възможностите за корупция по европрограмите. Със Споразумението се урежда сътрудничеството при извършване на съвместни действия по превенция и извършване на проверки, при наличието на данни за извършени нередности или престъпления от общ характер при разходването на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/.
Целта на сключеното споразумение е взаимодействието между държавните органи да допринесе за законосъобразното разходване на средствата по ЕСИФ, защитата на финансовите интереси на Европейския съюз и защитата на националната сигурност чрез установяване и оптимизиране на комуникационни канали за обмен на информация.
– Одобрен е от МС проектът на Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ за 2021-2027 г. /ПКИП/. Общият бюджет на програмата е близо 3 млрд. лв. ПКИП е пряко насочена към постигането на интелигентен и устойчив растеж на българската икономика, както и осъществяването на индустриална и цифрова трансформация. Основна целева група на програмата са предприятията с фокус върху малките и средните предприятия.
По Плана за възстановяване и устойчивост
– Стартира и първата мярка по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). По програмата за „Технологична модернизация“ в българския бизнес ще бъдат инвестирани общо 260 млн. лв. за безвъзмездна помощ за закупуване на апаратура и софтуер за разработване на нови поточни линии и продукти.
До края на годината по Плана за възстановяване и устойчивост е разработена и се очаква да стартира още една процедура за подкрепа на производствените инвестиции – за изграждане на ВЕИ и съоръжения за съхранение на енергията. Бюджетът й ще е 200 млн. лв.
Научни изследвания и иновации
– Разработена е новата за България Програма „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (ПНИИДИТ). Изпълнението й ще се координира от Министерството на иновациите и растежа. В момента по нея текат обществени консултации, а до края на годината се очаква да бъде приета от Министерския съвет и от Европейската комисия. Бизнесът, индустрията и науката ще развиват съвместна научно-изследователска дейност и ще създават нови технологични решения и модерни продукти. В следващите седем години в подобряването на взаимодействието помежду им, както и в разработване на повече иновации ще бъдат инвестирани над 2 млрд. лв.
– Стартира приемането на проектни предложения в рамките на 13-та конкурсна сесия на Национален иновационен фонд (НИФ). Финансирането е в общ размер на приблизително 5,5 млн. лв. Сесията по приемането на предложения ще бъде отворена до 18.08.2022 г., като от тази сесия ще се кандидатства по електронен път. Новото тази година е, че кандидатстването ще се извършва през Система за управление на националните инвестиции (СУНИ), която е пригодена за подобен тип проекти и това значително ще улесни цялостното кандидатстване. Направени са и редица оптимизации както във формуляра за кандидатстване и за оценка на проектните предложения, така и в самите правила за управление на НИФ. Намаляваме административната тежест за предприятията, за да се съсредоточат върху качеството на проектите.
– Изготвя се нов закон, който ще стимулира инвестициите на частния сектор в приложни научни изследвания и иновации. Бъдещият Закон за насърчаване на научните изследвания и на иновациите (ЗННИИ), подготвян от Министерството на иновациите и растежа и Министерството на образованието и науката, ще въведе финансови и други стимули за бизнеса, който подпомага работата на научните организации. Той ще създаде финансови, координационни и институционални инструменти, които ще подкрепят комерсиализацията на резултатите на приложната наука и ще стимулират предприемаческата култура в университетите. Това е записано в Концепцията за закона, която е публикувана за обществено обсъждане.
Българската банка за развитие
Обърната бе посоката в ББР. ББР излезе на печалба от 20 млн. лв. за първото тримесечие, сравнено с 5 млн. лв. загуба за същия период на 2021 г.
Приета беше актуализирана стратегия на „Българската банка за развитие“ (ББР) ЕАД за периода 2021-2023 г. от Министерския съвет. Тя е фокусирана върху четири приоритета в съответствие със Закона за ББР и връщането на банката към мисията й в подкрепа на малкия и средния бизнес. Стратегията на ББР потвърждава приетия лимит на финансиране до 5 млн. лева, както и активния преглед и управление на качеството на портфейла на необслужваните експозиции, вкл. старите големи кредити. Заложена е и цел броят на подкрепените малки и средни фирми да достигне 1000 до края на 2023 г.
В момента към ББР има завишен интерес от страна на микро-, малкия и средния бизнес. Той расте с активното създаване и предлагане на нови кредитни продукти, съобразени с нуждите на бизнеса.
ББР въведе и още облекчения в програмата си за безлихвени кредити в подкрепа на физически лица. Промените включват възможност за по-дълъг срок за издължаване на заемите и позволяват гратисният период да се ползва на части.
През Фонда на фондовете
Обявени са нови 96 млн. лв. по изключително успешната програма „Възстановяване“ за осигуряване на ликвидност и средства за нови инвестиции, трансформация и растеж за българските малки и средни компании. С помощта на тази гаранция ще се достигне до цялостен кредитен портфейл от 250 млн. лв., така българските МСП ще имат значително улеснен достъп до бизнес кредити без обезпечение.
Активизира се подкрепата за стартъпи
От началото на годината над 200 български стартиращи компании са получили финансиране чрез инструментите на Фонда. България вече има своя първи т.нар. еднорог – високотехнологична стартираща компания, оценена от инвеститорите на повече от 1 млрд. долара.
Синя карта
Министерството на иновациите и растежа (МИР) създаде механизъм за бърза обработка и издаване на разрешително за работа – „Синя карта“ за висококвалифицирани специалисти от държави извън Европейски съюз (ЕС). Новата „бърза писта“ ще се прилага за заявяване на групи от минимум 10 служители и е предназначена за компании, които целят релокиране на офиси и техните служители от Русия, Беларус или други страни извън ЕС.
Компании, които имат намерения да доведат висококвалифицирани служители в България, ще бъдат подпомагани съвместно с Министерството на електронното управление, дирекция „Миграция“ на МВР, ДАНС, Агенцията по заетостта и МВнР. Разрешителното за работа позволява на висококвалифицирани специалисти с висше образование от трети страни да работят у нас до 4 години.
Инвестиции
След срещи с потенциални инвеститори, намерения за инвестиции за над 400 млн. лв. са обявени от началото на годината. Допълнително, само по Закона за насърчаване на инвестициите са насърчени 11 проекта (7 – клас А, 3 – клас Б и 1 – приоритетен проект) с общ размер на планираните инвестиции 231,08 млн. лв., които ще разкрият над 1500 нови работни места. По последни данни на БНБ чуждестранните инвестиции за първите пет месеца на 2022 г. се увеличават 3 пъти спрямо същия период на миналата година. Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България за първите пет месеца на годината са достигнали 871,2 млн. евро, като се увеличават със 557,4 млн. евро спрямо януари – май 2021 г., когато са възлизали на 313,9 млн. евро.
Привлечени са компании като „Интуитив Сърджикал“, международен лидер в производството на техника за роботизирана хирургия и минимално инвазивни грижи, която ще инвестира над 80 млн. лв. в построяването на модерна производствена база в Първомай.
Японската NIDEC, една от най-големите аутомотив компании в Япония, лидер в производството на електрически двигатели, ще направи център за развойна дейност, като се очаква до края на годината да наеме 100 инженери. България се превръща в център в региона за развойна дейност в автомобилната индустрия.
Вече сме член на инвестиционния комитет на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ и това дава увереност на чуждите инвеститори у нас. Това е ясен знак за международната инвеститорска общност за стабилната и предвидима среда в България, което се очаква да доведе до засилен интерес от страна на потенциалните инвеститори и нови възможности за инвестиции, които да се осъществят в страната.
Експорт
Министерството и Агенцията за малки и средни предприятия организираха за 6 месеца над 30 бизнес форума, на които български компании да намерят чужди партньори за своя износ. Експортът за първите 5 месеца на България е рекорден. Износът на български стоки постави нов рекорд през май, като се увеличи с 60,7%, в сравнение със същия месец на миналата година.
Според предварителните данни за стокообмена на България, представени от Националния статистически институт (НСИ), експортът само за май е за 8,280 млрд. лв. През първите пет месеца на годината от страната са изнесени стоки на стойност 37,067 млрд. лв., което е с 38,8% повече в сравнение със същия период на 2021 г.
Активизира се сътрудничеството между бизнес и образование
– Подписан беше Меморандум за разбирателство между правителството на Република България и лидера в облачните изчисления Amazon Web Services EMEA SARL (AWS).
Меморандумът ще насърчи сътрудничеството между правителството и AWS в областта на иновациите и икономическото развитие чрез обучение на дигиталните умения на бъдещите поколения, насърчаване на облачно базирани бизнеси в България и оказване на подкрепа на правителството в цифровата трансформация и киберсигурността.
Меморандумът за разбирателство има за цел още да активизира развитието на редица програми, насочени към създаването на умения за работа с облачни услуги и да подкрепи изпълнението на националните приоритети за цифровизация и иновации на стартиращите предприятия, публичната администрация и ключови изследователски инициативи.
Amazon ще си сътрудничи с българското правителство и с цел предоставяне на образователните институции на достъп до AWS Educate и AWS Academy, програми, които въвеждат студенти и преподаватели в технологиите за облачни изчисления.
– Откри се първия Институт в България за компютърни науки, изкуствен интелект и технологии INSAIT, който е създаден съвместно с два от водещите институти в Швейцария. INSAIT привлича световни учени, които да обучават у нас специалистите по изкуствен интелект и да развиват уменията на младите хора в страната.
Европейската космическа агенция
– Подписа се споразумение с Европейската космическа агенция /ЕКА/ и българските фирми ще могат да участват активно в космическата индустрия на Европа. Микро, малките и средни предприятия и научноизследователските организации в страната ще участват в създаването на нови космически технологии, приложения и учебни програми за космическо инженерство.
Българските компании и академични организации вече могат да кандидатстват за финансиране от 70 000 лв. до 800 000 лв. за разработване на космически технологии, които да послужат в дейността на Европейската космическа агенция. Проектните предложения по Осмата тръжна процедура за страна ни могат да се подават до 22 септември 2022 г.
Въпреки международните кризи, българската икономика остана конкурентоспособна. Брутният ни вътрешен продукт нарасна с над 4% през първото тримесечие. Само за май българската индустрия отчита пореден рекорд – спрямо април индексът на промишлено производство се увеличава с 1.4%, а в сравнение с май 2021 г. ръстът е 20.2%. Това е най-високият индекс на производството, отчетен откакто има данни, като става въпрос за реално производство.
източник: mig.government.bg