Получаването на решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ не означава непременно, че кандидатът няма повече възможности за защита.
В определени случаи решението може да бъде оспорено.
Но преди да бъде подадена жалба, трябва да се установи какъв точно акт е получен, на кой етап от процедурата е издаден и какъв ред за защита предвижда законът.
Това е важно, защото при европейското финансиране могат да възникнат различни ситуации:
проектът не е допуснат до техническа и финансова оценка;
след възражение производството спрямо кандидата е прекратено;
проектът е предложен за отхвърляне след техническата и финансовата оценка;
издадено е мотивирано решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Тези ситуации не трябва да се смесват.
Затова правилният въпрос не е просто:
„Можем ли да обжалваме?“
а:
„Какъв акт имаме, какъв е приложимият ред за защита и в какъв срок трябва да действаме?“
Възражение и обжалване не са едно и също
Това е първото важно разграничение.
При определени случаи законът предвижда възражение пред ръководителя на управляващия орган.
В други случаи вече става дума за оспорване на административен акт пред съд.
Следователно:
възражение ≠ съдебна жалба.
Те се подават пред различни органи, имат различна функция и могат да имат различни срокове.
Какво се случва, ако проектът не е допуснат до техническа и финансова оценка?
При проверката за административно съответствие и допустимост оценителната комисия може да установи, че дадено проектно предложение не изпълнява приложимо изискване.
Тогава то се включва в списъка на проектните предложения, които не се допускат до техническа и финансова оценка, като трябва да бъдат посочени основанията за недопускането.
На този етап ЗУСЕФСУ предвижда специална възможност за защита.
Кандидатът може да подаде писмено възражение пред ръководителя на управляващия орган в едноседмичен срок от съобщаването.
Това все още не е съдебното обжалване на окончателен отказ.
То е част от самата процедура по оценяване.
Какво може да се случи след възражението?
Ръководителят на управляващия орган разглежда възражението и се произнася по неговата основателност.
Резултатът може да бъде:
проектното предложение да бъде върнато за техническа и финансова оценка;
или
производството по отношение на кандидата да бъде прекратено.
Следователно успешното възражение не означава:
„Проектът е одобрен за финансиране.“
То означава, че проектът се връща в оценителния процес и продължава към техническа и финансова оценка.
Това е съществена разлика.
А ако възражението бъде отхвърлено?
Когато след възражението ръководителят на управляващия орган прекрати производството по отношение на кандидата по чл. 34, ал. 4, т. 2 ЗУСЕФСУ, законът предвижда възможност това решение да бъде оспорено.
Срокът в тази конкретна хипотеза е:
една седмица от съобщаването на решението.
Оспорването е по реда на глава десета, раздел IV от Административнопроцесуалния кодекс.
Важно е и друго:
жалбата не спира по-нататъшното провеждане на процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Следователно останалите проекти могат да продължат през оценяването и договарянето, докато спорът се разглежда.
Какво става, ако проектът премине допустимостта, но бъде предложен за отхвърляне след оценката?
Това е различна ситуация.
След техническата и финансовата оценка оценителният доклад съдържа различни списъци, включително предложенията за финансиране, резервните предложения и предложенията за отхвърляне.
За проектите, за които е налице основание за отказ съгласно чл. 38 ЗУСЕФСУ, ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Действащата разпоредба предвижда издаването на това решение в 14-дневен срок от съответния момент, определен в закона.
Това решение вече е административен акт, който засяга пряко кандидата.
И именно тук може да възникне възможност за съдебно оспорване.
Не всеки резултат от оценяването се обжалва самостоятелно
Това е особено важно.
Кандидатът може да не е съгласен с:
получените точки;
преценката по определен критерий;
корекция в бюджета;
мястото в даден списък;
извод на оценителната комисия.
Но от това не следва автоматично, че всеки отделен документ или действие на комисията представлява самостоятелно обжалваем административен акт.
ЗУСЕФСУ предвижда, че действията в производството по предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по принцип не подлежат на самостоятелно оспорване.
Съдебната практика също разграничава междинните действия от крайния акт, с който окончателно се засягат правата и законните интереси на кандидата.
Следователно преди подаването на жалба трябва да бъде установено:
„Това ли е актът, който законът позволява да бъде оспорен на този етап?“
Какво представлява решението за отказ?
Решението за отказ не трябва да бъде просто съобщение:
„Проектът ви не е одобрен.“
По чл. 38 ЗУСЕФСУ ръководителят на управляващия орган издава мотивирано решение, с което отказва предоставянето на безвъзмездна финансова помощ в предвидените от закона случаи.
Мотивите са изключително важни за кандидата.
От тях трябва да се установи:
какво е фактическото основание за отказа;
кои правила са приложени;
как е достигнато до отрицателния резултат.
Без анализ на тези мотиви не може да се направи обоснована преценка дали има основание за съдебно оспорване.
На какво основание може да бъде атакуван отказът?
Не е достатъчно кандидатът просто да не е съгласен с резултата.
Съдебното производство е контрол за законосъобразност на административния акт.
Затова трябва да бъде установено дали съществува конкретен правен проблем.
В зависимост от случая могат да бъдат разглеждани въпроси като:
Издаден ли е актът от компетентния орган?
Спазена ли е необходимата форма?
Спазени ли са административнопроизводствените правила?
Правилно ли са приложени условията за кандидатстване и нормативните изисквания?
Съответстват ли фактическите констатации на наличните доказателства?
Правилно ли е приложен конкретният критерий?
Изложени ли са достатъчни мотиви?
Съответства ли актът на целта на закона?
Следователно съдебната жалба трябва да бъде изградена върху конкретни пороци на административния акт, а не върху общото твърдение:
„Проектът ни заслужава финансиране.“
Може ли съдът сам да даде точките, които според кандидата липсват?
Тук трябва да се подхожда внимателно.
Ролята на съда е да контролира законосъобразността на административния акт, а не просто да замести оценителната комисия и да проведе ново оценяване по собствена преценка.
Затова целта на жалбата не трябва да бъде формулирана опростено като:
„Искаме съдът да ни даде още 10 точки.“
По-същественият въпрос е:
„Законосъобразно ли е извършено оценяването и постановен ли е законосъобразен отказ?“
При установяване на незаконосъобразност съдът може да отмени съответния административен акт, а последващите действия зависят от конкретния спор и съдебното решение.
Как протича процедурата на практика?
Може да я разгледаме като последователност.
Стъпка 1: Получаване на решението
Записва се точната дата, на която актът е съобщен.
Тя може да бъде решаваща за изчисляването на срока за защита.
Стъпка 2: Установяване на вида на акта
Трябва да се изясни дали става дума за:
недопускане до техническа и финансова оценка;
решение за прекратяване след възражение;
мотивирано решение за отказ за предоставяне на БФП;
или друг акт.
Стъпка 3: Проверка на приложимия срок
Не трябва да се използва един срок за всички ситуации.
Например при възражението срещу недопускане до техническа и финансова оценка срокът е една седмица.
При последващото прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 също е предвиден специален едноседмичен срок за съдебно оспорване.
За друг вид акт трябва да бъде проверен конкретният приложим ред, включително указанията в самото решение и относимите разпоредби на ЗУСЕФСУ и АПК.
Стъпка 4: Анализ на мотивите
Трябва да се установи:
Какво точно е приел управляващият орган?
На какви факти се основава?
Кой критерий е приложен?
Какви документи са били налични?
Има ли разминаване между фактическите данни и направения извод?
Стъпка 5: Анализ на цялата процедура
Не се разглежда само последното решение.
Може да бъдат важни:
проектното предложение;
Условията за кандидатстване;
методиката за оценка;
кореспонденцията в ИСУН;
исканията за пояснения;
представените от кандидата документи;
оценителните листове;
оценителният доклад, доколкото е относим и достъпен;
решението за отказ.
Стъпка 6: Подготовка и подаване на жалбата
Жалбата трябва да съдържа конкретните основания, на които се оспорва законосъобразността на акта, и да бъде подадена по приложимия процесуален ред и в срок.
Стъпка 7: Съдебен контрол
Компетентният административен съд разглежда спора и проверява законосъобразността на административния акт.
ЗУСЕФСУ съдържа и специални правила за разглеждането на тези административни дела.
Какво може да реши съдът?
Тук също е важно да няма неправилно очакване.
Съдебното обжалване не означава:
„Ако спечелим делото, съдът директно ще ни преведе гранта.“
При съдебния контрол се проверява законосъобразността на оспорения административен акт.
В зависимост от конкретния случай и установените нарушения резултатът може да доведе например до отмяна на акта и връщане на въпроса за последващо произнасяне или действия при спазване на дадените от съда задължителни указания.
Следователно трябва да се прави разлика между:
успешно съдебно оспорване
и
автоматично получаване на финансиране.
Това не са едно и също.
Спира ли обжалването цялата процедура?
По правило – не.
ЗУСЕФСУ изрично предвижда при специалната хипотеза на оспорване на прекратяването след възражение, че жалбата не спира по-нататъшното провеждане на процедурата за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Това има сериозно практическо значение.
Докато един кандидат води спор, процедурата може да продължи за останалите кандидати.
Следователно съдебното производство не трябва да се разглежда като механизъм, който автоматично „замразява конкурса“, докато спорът приключи.
Колко време продължава съдебното производство?
Не трябва да се обещава универсален практически срок за окончателното приключване на всеки спор.
ЗУСЕФСУ съдържа специални срокове за разглеждане на административните дела. Законът посочва, че съдът постановява решение в двумесечен срок от постъпването на оспорването, а при специалната хипотеза на прекратяване по чл. 34, ал. 4, т. 2 – в 20-дневен срок.
Но за кандидата е важно да отчете и възможните следващи процесуални действия.
Затова бизнес решението не трябва да се основава на предположението:
„След няколко седмици със сигурност ще имаме окончателен резултат и финансиране.“
Има ли смисъл всеки отказ да бъде обжалван?
Не.
Правото на съдебна защита не означава, че всяко отрицателно решение е незаконосъобразно.
Преди да се започне производство трябва да бъде направена обективна оценка:
Има ли конкретна грешка?
Съществена ли е тя за крайния резултат?
Може ли да бъде доказана?
Какъв е правилният правен аргумент?
Какво може реалистично да бъде постигнато при успешно оспорване?
Например, ако проектът е получил резултат под минималния праг, трябва да се анализира дали спорните критерии биха могли реално да променят крайния резултат.
Има съдебни дела именно по откази, при които проектът е останал под минимално необходимия брой точки.
Следователно трябва да се оценява не само:
„Има ли грешка?“
а и:
„Има ли тази грешка значение за крайния резултат?“
Как изглежда един практически пример?
Да приемем условно:
Максимална оценка: 100 точки
Минимален праг: 60 точки
Получена оценка: 57 точки
Кандидатът не е съгласен с оценяването по два критерия.
По първия счита, че неправилно са отнети:
2 точки.
По втория:
5 точки.
Ако след анализ се установи сериозно основание да се твърди, че методиката е приложена неправилно, спорът може да има практическо значение.
Потенциалният резултат би бил:
57 + 2 + 5 = 64 точки.
Тоест оспорваните критерии могат да променят преминаването на минималния праг.
Но ако спорът е само за 2 точки, а проектът има 40 при необходим минимум 60, дори успешният аргумент по този критерий не би променил сам по себе си крайния резултат.
Това е причината преди обжалване да се прави не само правен, но и математически анализ на резултата.
Какви документи трябва да се анализират?
При подготовката на защита обичайно трябва да бъдат събрани поне:
решението или уведомлението за отказ;
оценителният лист или достъпната информация за оценката;
подаденото проектно предложение;
Условията за кандидатстване;
методиката и критериите за оценка;
приложенията към процедурата;
кореспонденцията в ИСУН;
исканията за допълнителна информация и дадените отговори;
документите, с които кандидатът е доказвал спорните обстоятелства.
След това за всеки спорен критерий трябва да бъде направена връзката:
изискване → факти → доказателство → оценка → мотив за отказ.
Това е значително по-надежден подход от общото твърдение, че проектът е оценен несправедливо.
Какво не трябва да правите след получаване на отказ?
Не трябва да чакате, преди да проверите срока.
Не трябва да приемате, че всички откази имат еднакъв ред за обжалване.
Не трябва да подавате обща жалба без анализ на конкретните мотиви.
Не трябва да се опитвате чрез жалбата да създадете факти, които не са съществували към релевантния момент.
Не трябва да приемате, че съдът просто ще извърши нова оценка на проекта вместо оценителната комисия.
И най-вече:
не трябва да се смесват възражението в рамките на оценителната процедура и съдебното оспорване на административен акт.
Какво трябва да направите веднага?
При получено отрицателно решение правилната последователност е:
1. Запазете и идентифицирайте акта.
2. Проверете датата на съобщаването.
3. Определете етапа на процедурата.
4. Проверете точния срок за защита.
5. Анализирайте мотивите.
6. Съпоставете ги с условията и методиката.
7. Проверете доказателствата по проекта.
8. Изчислете дали спорните въпроси могат да променят крайния резултат.
9. Определете правилния способ – възражение или съдебно оспорване.
10. Действайте в срока.
При тази тема времето е съществен фактор.
Правният анализ може да бъде отличен, но ако приложимият срок е пропуснат, възможностите за защита могат да бъдат сериозно ограничени.
Най-честата грешка: „Имаме отказ, значи подаваме жалба“
Правилната последователност е друга:
акт → етап → срок → мотиви → приложими правила → доказателства → правен интерес → способ за защита.
Едва след това се стига до:
възражение или жалба.
Така се избягва подаването на документ:
до неправилен орган;
по неправилен ред;
с неправилни аргументи;
или след изтичането на приложимия срок.
Най-важният извод
Да, решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ може да подлежи на съдебно оспорване, но конкретният ред зависи от вида на акта и етапа на процедурата.
Особено важно е да се разграничат:
недопускане до техническа и финансова оценка → възражение пред ръководителя на управляващия орган;
прекратяване след неуважено възражение → специално предвидена възможност за съдебно оспорване;
мотивирано решение за отказ за предоставяне на БФП → административен акт, за който трябва да бъде проверен приложимият ред за съдебна защита.
Не всяко действие на оценителната комисия се обжалва самостоятелно.
И не всяко успешно обжалване означава автоматично предоставяне на финансиране.
Затова при получен отказ правилният въпрос е:
„Какъв точно акт е издаден, законосъобразни ли са мотивите му и какъв способ за защита ни предоставя законът?“
Колкото по-рано бъде направен този анализ, толкова по-малък е рискът да бъде пропуснат важен срок или да бъде използван неправилен ред за защита.
Получили сте отказ за финансиране на проект?
Екипът на Централна Консултантска Компания (ЦКК) може да извърши първоначален анализ на процедурата, проектното предложение, оценката и мотивите за отказ с цел установяване на спорните въпроси и необходимите последващи действия.
Когато е необходима процесуална защита пред съд, следва да бъде осигурена и съответната правна помощ от квалифициран специалист.
За първоначален анализ изпратете:
номер на процедурата;
регистрационен номер на проектното предложение;
решението или уведомлението, което сте получили;
оценителния лист, ако е наличен;
кореспонденцията по проекта в ИСУН;
датата, на която актът е съобщен.
ЦКК – от идеята до успешната инвестиция.
cccinfo.bg