Млекопроизводителите продължават да работят под себестойност, а мандрите постоянно коригират цената за изкупуване на млякото. Докога така и какво се прави по въпроса?
Разговор със зам.-министърът на земеделието Крум Неделков на Събора на овцевъдите.
„Доста актуална тема. Имаме редица въпроси от браншови организации. Някои от тях дори имат свикване на спешни консултативни съвети. Ние взехме мерки. Самосезирахме се и събрахме онзи ден две от асоциациите на млекопреработвателите преди дни в Министерството на земеделието, за да откроим проблемите и да видим как можем да открием общ път за разрешаването на проблема.
Една от асоциациите заяви, че за някои от малките ферми цената продължава да бъде от 0,90 до 1 лв./л мляко, което наистина ни изненада, защото ние чрез млечната обсерватория следим пазара, както в България, така и общо европейския. У нас средната цена в момента е около 72-73 ст./л мляко.
Вносно мляко влиза основно от Полша и Унгария на цени от около 68-70 ст./л. с транспортни разходи.
За съжаление в условията на стартирала бюджетна процедура, ние нямаме свободен ресурс. Заявили сме пред бюджетната комисия и изобщо пред Народното събрание, нашето желание да бъдат подпомогнати фермерите с допълнителните 213 млн. лева, които наскоро отпуснахме по схемата за неблагоприятните последствия от руската агресия в Украйна. Очакваме решението на българските депутати за приемането на бюджет за 2023 г. Силно се надяваме да бъдат заложени тези средства, за да стигнат до земеделските производители и в частност до млекопроизводителите, които наистина осъзнаваме, че изпитват сериозни затруднения“, обясни Неделков.
Може ли обаче да се направи нещо междувременно, тъй като производителите са на ръба на своето оцеляване? В годините най-познатият механизъм при подобни кризи и сривове в цените на суровините, е отпускане на минималната държавна помощ de minimis. Нейният ресурс не е много, но опитът показва, че често е достатъчен.
„Ресурсът при de minimis е много ограничен. Аз не мисля, че това би подпомогнало млекопроизводителите. Още повече, че de minimis е инструмент, който се използва за всички земеделски производители. Това е изключително ограничен ресурс, още повече, че за три бюджетни години максималният таван е 25 000 евро. А при другата помощ, таванът е 250 000 евро. Мисля, че това ще окаже много по-добър ефект.
Надявам се парите да бъдат заложени, да бъдат гласувани в новия бюджет за 2023 г. и да достигнат максимално бързо до фермерите“, заключи земеделският зам.-министър.
Повече за помощта
В края на месец март УС на ДФЗ утвърди държавна помощ заради войната в Украйна с бюджет в размер на 213 млн. лева. Едно от направленията е едри и дребни преживни животни, коне и пчелни семейства. За тях е предвиден ресурс от 102 млн. лева.
Помощта трябва да бъде изплатена до края на 2023 г.
Държавната помощ, одобрена от ЕК на 24 март 2023 г., е в подкрепа ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна. Схемата е разработена съгласно Временната рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката след агресията на Русия срещу Украйна.
За да получат подпомагане кандидатите трябва да са регистрирани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители. За стопаните, отглеждащи тютюн, се изисква да имат регистрация по Наредба № 22 от 21.12.2016 г. за реда за водене на регистър на тютюнопроизводителите и регистър на лицата, които притежават разрешение за изкупуване на суров тютюн. Кандидатите за подпомагане е необходимо да отговарят на определението за малки и средни предприятия – съгласно Приложение І от Регламент (ЕС) 2022/2472.
На финансова подкрепа не подлежат стопаните, които са обявени в несъстоятелност или ликвидация, както и тази, които са в открито производство за обявяване в несъстоятелност.
Източник:
https://agri.bg/novini/shche-kompensirat-li-fermerite-za-niskite-tseni-na-mlyakoto