При кандидатстване за европейско финансиране КИД – Класификацията на икономическите дейности – е един от основните елементи при проверката на допустимостта на предприятието.
Често бизнесът приема, че основният КИД е просто кодът, който фигурира в регистрацията или който най-добре описва дейността му в момента.
На практика определянето му изисква по-задълбочен анализ.
При конкретна процедура основният КИД може да има значение за това:
допустимо ли е предприятието да кандидатства;
към кой сектор се отнася;
допустима ли е дейността, за която се планира инвестицията;
какви правила и ограничения са приложими;
какъв интензитет на помощта може да бъде приложим;
къде и за каква икономическа дейност следва да бъде реализирана инвестицията.
Затова въпросът не е просто:
„Какъв КИД има фирмата?“
А:
„Коя е основната икономическа дейност на предприятието за периода и по правилата, приложими към конкретната процедура?“
Какво представлява КИД?
КИД е националната класификация, чрез която икономическите дейности се групират по сектори, раздели, групи и класове.
Например предприятията могат да извършват дейности в областта на:
производството;
строителството;
търговията;
транспорта;
информационните технологии;
професионалните услуги;
хотелиерството и ресторантьорството;
здравеопазването;
образованието и др.
Една компания обаче може едновременно да извършва няколко различни икономически дейности.
Именно тогава възниква въпросът коя от тях е основна.
Основният КИД не се избира според това по коя програма искаме да кандидатстваме
Това е един от най-важните принципи.
Предприятието не трябва да определя основната си дейност според това кой КИД е по-удобен за конкретната процедура.
Основната икономическа дейност трябва да отразява реалната дейност на компанията съгласно приложимите правила и референтния период.
Ако например една компания извършва:
производство;
търговия;
монтаж;
сервизна дейност,
не е достатъчно просто да посочи производствения КИД, защото по конкретната процедура производството е допустимо.
Трябва да бъде установено коя дейност действително е основна.
Как се определя основната икономическа дейност?
Основната дейност по принцип е тази, която има най-голям принос към общата икономическа дейност на предприятието.
При статистическото класифициране водещ показател е добавената стойност. Когато необходимите данни за прякото ѝ определяне не са налични, могат да се използват подходящи заместващи показатели в съответствие с методологията.
Затова е важно да не се прилага автоматично правилото:
„Дейността с най-големи приходи винаги е основният КИД.“
При предприятия с една ясно изразена дейност определянето обикновено е сравнително лесно.
При диверсифициран бизнес обаче може да е необходим значително по-подробен анализ.
Защо приходите все пак са важни?
При подготовката на проект приходите по отделните икономически дейности често са важна част от доказването на реално извършваната дейност.
Например предприятие реализира приходи от:
производство – 1,8 млн. лв.;
търговия – 700 хил. лв.;
сервизни услуги – 200 хил. лв.
Това е съществена информация за анализа, но конкретното определяне на основната икономическа дейност трябва да бъде извършено съгласно приложимата класификационна методология и изискванията на съответната процедура.
При по-сложни предприятия могат да бъдат разглеждани и други показатели, включително персоналът, структурата на дейностите и други релевантни данни.
Основен КИД и КИД на проекта не са непременно едно и също
Това разграничение е особено важно при европейското финансиране.
Едно предприятие може да има определена основна икономическа дейност, но да планира инвестиция в друга дейност, която реално развива или възнамерява да развива.
Например дружество може да извършва едновременно:
производство + търговия.
Основната му дейност може да бъде производствена, а инвестицията да е насочена към конкретна производствена дейност с различен КИД.
При друга компания основната дейност може да бъде търговия, но проектът да е свързан със започване или развитие на производствена дейност.
Дали подобна инвестиция е допустима зависи изцяло от условията на конкретната процедура.
Някои процедури поставят изисквания към основната икономическа дейност на кандидата.
Други – към икономическата дейност, за която се заявява подкрепата.
При трети значение имат и двете.
Следователно преди кандидатстване трябва ясно да бъдат разграничени:
КИД на кандидата → КИД на инвестицията → допустими КИД по процедурата.
Може ли фирмата да има няколко КИД?
Разбира се.
Реалният бизнес рядко се ограничава до една-единствена операция.
Едно производствено предприятие например може едновременно да:
произвежда изделия;
извършва монтаж;
продава собствената продукция;
търгува с чужди продукти;
предоставя сервиз;
извършва транспорт;
разработва софтуер или други услуги.
Наличието на множество дейности обаче не означава наличието на множество основни икономически дейности за един и същ анализиран период и статистическа единица.
Трябва да бъде определена дейността, която има водещо значение според приложимите правила.
Как се доказва, че предприятието реално извършва дадена дейност?
Това е особено важно при проектите за европейско финансиране.
Самото посочване на определен КИД не винаги е достатъчно доказателство, че предприятието действително има необходимия икономически и технически капацитет в тази област.
В зависимост от процедурата и конкретния случай могат да бъдат релевантни:
приходите от съответната дейност;
финансовите отчети;
персоналът;
наличното оборудване;
производствените помещения;
договорите с клиенти;
издадени фактури;
продуктите или услугите;
необходимите разрешителни и регистрации;
други документи, доказващи реалното извършване на дейността.
Целта е да бъде установено дали инвестиционното намерение има реална икономическа връзка с бизнеса на предприятието.
Какво става, ако фирмата наскоро е започнала нова дейност?
Това е един от по-сложните случаи.
Представете си компания, която години наред извършва търговия, но през последната година започва собствено производство.
Компанията закупува оборудване, назначава производствен персонал и започва да реализира продукция.
Възниква въпросът:
Може ли производството вече да бъде разглеждано като основна дейност?
Отговорът не може да бъде даден единствено въз основа на намерението на предприятието.
Трябва да се проверят:
референтният период, определен по процедурата;
реалните икономически показатели;
приложимата версия на КИД;
начинът, по който условията за кандидатстване определят икономическата дейност;
документите, чрез които тя се доказва.
Следователно новата дейност не става автоматично основна само защото компанията планира голяма инвестиция в нея.
Може ли фирмата просто да промени КИД преди кандидатстване?
Формалната промяна или заявяването на определена дейност непосредствено преди кандидатстването не гарантира допустимост.
Ако процедурата изисква кандидатът да е осъществявал определена дейност през конкретен референтен период, новата регистрация сама по себе си не доказва това.
Трябва да има реална икономическа дейност, когато условията изискват такава.
Именно затова подходът:
„Този КИД е допустим – нека го добавим и кандидатстваме“
може да създаде сериозен риск.
Първо трябва да се анализира какво изисква конкретната процедура и как кандидатът може да докаже съответствието си.
Коя година се гледа?
Няма универсален отговор за всички процедури.
Условията за кандидатстване могат да определят конкретен референтен период, спрямо който се проверява основната икономическа дейност.
Това може да бъде последната приключила финансова година или друг изрично определен период.
Затова винаги трябва да се проверява конкретният текст на условията за кандидатстване.
Това е особено важно при компании, при които структурата на бизнеса се променя бързо.
Актуалната версия на КИД също има значение
При анализа трябва да се използва класификацията, която е приложима към съответната процедура и референтен период.
Това е важно, защото класификациите се актуализират и между различните версии може да има промени в:
кодовете;
наименованията;
обхвата на дейностите;
начина, по който определени дейности се класифицират.
Следователно не е достатъчно да се работи по стар документ или по КИД, използван при предходна процедура.
Как КИД влияе върху допустимостта?
При някои процедури определени сектори могат да бъдат:
допустими;
недопустими;
допустими при определени условия;
ограничени поради правилата за държавните помощи.
Например една инвестиция може технически да отговаря на целите на програмата, но да бъде недопустима заради икономическата дейност, в която ще бъде използвана.
В други случаи основната дейност на предприятието може да е допустима, но дейността на самата инвестиция да попада в изключен сектор.
Затова проверката трябва да бъде направена на няколко нива.
Правилната последователност при предварителния анализ
Преди подготовката на проект е препоръчително да се установят последователно:
- Какви дейности реално извършва предприятието?
Не само какво е записано формално, а как работи бизнесът.
- Коя е основната икономическа дейност?
Определя се според приложимите правила и релевантните показатели.
- Какъв е референтният период?
Проверява се какво изисква конкретната процедура.
- Какъв е КИД на дейността, за която се планира инвестицията?
Това може да бъде различен код от основния КИД.
- Допустими ли са кандидатът и инвестиционната дейност?
Проверяват се условията на процедурата и приложимият режим на помощ.
- Може ли дейността да бъде доказана?
Проверяват се финансови, технически и други релевантни документи.
Едва след това трябва да се премине към детайлното структуриране на инвестицията.
Пример: когато една фирма има три различни дейности
Предприятие извършва:
производство на метални изделия;
монтаж на оборудване;
търговия с машини.
Компанията планира да закупи нов CNC обработващ център.
Не е достатъчно да се каже:
„CNC машината е производствено оборудване, следователно проектът е допустим.“
Трябва да се установи:
Каква е основната дейност на предприятието?
Какъв е КИД на производствената дейност?
Какъв е КИД на дейността, за която ще се използва машината?
Допустима ли е тази дейност по процедурата?
Извършвана ли е реално през необходимия период?
Може ли това да бъде доказано?
Едва когато тези въпроси имат ясни отговори, може да бъде направена надеждна оценка на допустимостта.
Най-честите грешки при определяне на КИД
Сред най-често срещаните проблеми са:
„Избираме КИД, защото е допустим по програмата.“
„Имаме този КИД, следователно със сигурност сме допустими.“
„Ще добавим новата дейност непосредствено преди кандидатстването.“
„Основният КИД и КИД на инвестицията винаги трябва да са еднакви.“
„Гледаме само каква дейност извършваме в момента, без да проверим референтния период.“
„Щом машината е допустима като вид разход, няма значение в коя дейност ще бъде използвана.“
Всеки от тези подходи може да доведе до неправилна предварителна оценка.
Най-важният извод
КИД не е административна формалност. Той е част от икономическата логика и допустимостта на проекта.
При кандидатстване трябва да бъдат разграничени три въпроса:
Каква е основната икономическа дейност на предприятието?
В каква икономическа дейност ще бъде извършена инвестицията?
Какво точно допуска конкретната процедура?
Едва когато трите са анализирани заедно, може да се направи обоснован извод дали предприятието и инвестицията отговарят на изискванията.
Затова правилната последователност е:
Реална дейност → Основен КИД → КИД на инвестицията → Условия на процедурата → Проверка на допустимостта → Подготовка на проекта.
Планирате инвестиция и не сте сигурни по кой КИД следва да бъде разглеждана?
Екипът на Централна Консултантска Компания (ЦКК) извършва предварителен анализ на икономическата дейност на предприятието и планираната инвестиция спрямо условията на конкретните възможности за европейско финансиране.
За първоначален анализ изпратете:
ЕИК на предприятието;
основен КИД;
населено място на инвестицията;
кратко описание на инвестиционното намерение;
приблизителна стойност.
ЦКК – от идеята до успешната инвестиция.
cccinfo.bg