Когато бъде обявена нова процедура за европейско финансиране, един от първите параметри, които предприятията проверяват, е:
„Какъв е максималният размер на безвъзмездната помощ?“
Ако в условията е посочено, че един проект може да получи например до 1 000 000 лв. безвъзмездно финансиране, лесно може да се направи изводът, че всяко допустимо предприятие има възможност да кандидатства за тази сума.
На практика това невинаги е така.
Максималният размер на помощта по процедурата и максималният размер на помощта за конкретното предприятие са две различни величини.
За да бъде определен реалният индивидуален максимум, трябва едновременно да бъдат проверени условията на процедурата, размерът и структурата на допустимите разходи, приложимият интензитет, режимът на държавна помощ и всички специфични ограничения за кандидата.
Затова правилният въпрос не е само:
„Колко дава програмата?“
а:
„Какъв е максималният размер на помощта, който нашето предприятие може да получи за тази конкретна инвестиция?“
Първата граница: максималният размер по процедурата
В условията за кандидатстване обикновено се определят финансовите параметри на проектите.
В зависимост от конкретната процедура те могат да включват:
- минимален размер на безвъзмездната помощ;
- максимален размер на безвъзмездната помощ;
- минимална или максимална стойност на допустимите разходи;
- максимален интензитет на помощта;
- ограничения според категорията на предприятието;
- ограничения, свързани с финансовите показатели;
- ограничения, произтичащи от приложимия режим на държавна помощ.
Максималният размер, посочен в процедурата, представлява общата горна граница, в която трябва да се вмести проектът.
Но това все още не показва колко може да получи конкретният кандидат.
Втората граница: размерът на допустимите разходи
Безвъзмездната помощ не се изчислява автоматично върху цялата стойност на инвестицията.
Първо трябва да бъде установено кои от планираните разходи са допустими за финансиране.
Представете си предприятие, което планира инвестиция на стойност:
1 200 000 лв.
След анализ на условията се установява, че:
1 000 000 лв. са допустими разходи;
200 000 лв. са необходими за инвестицията, но не могат да бъдат финансирани по конкретната процедура.
Ако приложимият интензитет е 50%, потенциалната помощ не се изчислява така:
1 200 000 лв. × 50% = 600 000 лв.
а:
1 000 000 лв. × 50% = 500 000 лв.
Следователно структурата на разходите може да намали реалния размер на помощта още преди да бъдат приложени останалите ограничения.
Третата граница: приложимият интензитет на помощта
След като бъдат определени допустимите разходи, трябва да се установи какъв процент от тях може да бъде финансиран безвъзмездно.
Най-общо:
Потенциална помощ = Допустими разходи × Приложим интензитет
Например:
Допустими разходи: 800 000 лв.
Приложим интензитет: 50%
Потенциална помощ:
800 000 лв. × 50% = 400 000 лв.
Но и тук изчислението не трябва да приключва.
Получените 400 000 лв. трябва да бъдат сравнени с всички останали ограничения, които важат за конкретното предприятие и проекта.
„До 50%“ не означава непременно 50% за всеки кандидат
Това е особено важно при планирането.
Когато една процедура посочва максимален интензитет „до 50%“, не трябва автоматично да се приема, че всяко предприятие ще има право точно на 50%.
В зависимост от приложимата правна рамка значение могат да имат например:
- категорията на предприятието;
- мястото на изпълнение;
- видът на инвестицията;
- категорията на разходите;
- режимът на държавна помощ;
- други специфични условия на процедурата.
Следователно първо трябва да се определи индивидуално приложимият интензитет, а след това той да бъде използван в изчислението.
Категорията на предприятието може да промени резултата
При определени режими на държавна помощ размерът на предприятието влияе върху максимално допустимия интензитет.
Затова трябва правилно да бъде определено дали кандидатът е:
микро, малко, средно или голямо предприятие.
Тази проверка не се прави само по оборота на дружеството.
Когато е приложимо, трябва да бъдат отчетени и отношенията с предприятия партньори и свързани предприятия.
Ако категорията бъде определена неправилно, може да бъде приложен неправилен процент на финансиране, а оттам да бъде изчислен и неправилен максимален размер на помощта.
Местоположението на инвестицията също може да определи максимума
При определени режими, включително при регионална инвестиционна помощ, мястото на изпълнение може да бъде пряко свързано с максималния интензитет на помощта.
Затова трябва да се прави разлика между:
седалището на предприятието
и
мястото, където реално ще бъде извършена инвестицията.
Предприятие може да бъде регистрирано в София, а производствената инвестиция да бъде реализирана в друг регион.
Когато приложимият режим обвързва интензитета с местоположението на инвестицията, именно мястото на изпълнение е релевантно за определяне на приложимата финансова рамка.
Следователно локацията трябва да бъде уточнена още преди окончателното определяне на бюджета.
Режимът на държавна помощ поставя отделна граница
Следващата проверка е:
При какъв режим ще бъде предоставена помощта?
Това е съществено, защото различните режими имат различни правила относно допустимите разходи, максималните интензитети, максималните размери и кумулирането на помощите.
Една процедура например може да предоставя подкрепа при режим de minimis.
Друга може да прилага регионална инвестиционна помощ.
Трета може да използва различни категории помощ за отделни дейности или разходи.
Следователно не съществува една универсална формула за всички европейски процедури.
Как de minimis може да намали максималната помощ?
При общия режим de minimis съществува максимален размер на помощта за едно и също предприятие за релевантния тригодишен период.
Това означава, че трябва да бъде проверена вече предоставената помощ.
Да разгледаме условен пример:
Максимален лимит по общия режим: 300 000 евро
Вече предоставена релевантна помощ de minimis: 190 000 евро
Оставащ свободен лимит:
300 000 – 190 000 = 110 000 евро
Ако конкретната процедура позволява на кандидата да получи 200 000 евро помощ, това не означава, че предприятието автоматично разполага с такъв размер по режима de minimis.
При тези условни данни оставащият свободен лимит е 110 000 евро.
Тук е важно и още едно уточнение:
проверката не винаги приключва на ниво отделен ЕИК.
При наличие на отношения, които водят до определяне на няколко дружества като „едно и също предприятие“ по правилата de minimis, трябва да бъде отчетена и релевантната помощ, предоставена на тези предприятия.
Какво става, когато има няколко ограничения едновременно?
Това е същината на индивидуалното изчисление.
Да разгледаме пример.
Процедурата допуска:
максимална помощ по процедурата: 1 000 000 лв.
Предприятието планира инвестиция, при която след анализа са определени:
допустими разходи: 1 400 000 лв.
За конкретния кандидат приложимият интензитет е:
50%
Изчислението по интензитет дава:
1 400 000 × 50% = 700 000 лв.
Максимумът на процедурата е 1 000 000 лв., но конкретното предприятие не може да достигне този размер само защото процедурата го позволява.
При тези условия помощта, изчислена върху допустимите разходи, е:
700 000 лв.
След това трябва да бъдат проверени и останалите приложими ограничения.
Ако няма друго ограничение, което да намалява сумата, 700 000 лв. е потенциалният максимален размер в този пример.
Може да има и ограничение, свързано с финансовите показатели
Някои процедури могат да поставят допълнителни ограничения върху размера на проекта или помощта според финансовите показатели на кандидата.
Тогава максималната сума не се определя само от:
допустими разходи × интензитет.
Необходимо е да бъде приложено и конкретното финансово ограничение от условията за кандидатстване.
Например, ако дадена процедура изрично определя максималната помощ като определена стойност или съотношение спрямо конкретен финансов показател на предприятието, трябва да бъде направено и това изчисление.
Важно е обаче да не се пренася подобна формула от една процедура към друга.
Финансовото ограничение е приложимо само когато е изрично предвидено в конкретните условия за кандидатстване.
Реалният максимум е най-ниската приложима граница
Практически индивидуалното изчисление може да се разглежда като последователно прилагане на всички ограничения.
Проверяват се:
1. Максимумът на безвъзмездната помощ по процедурата
2. Размерът на допустимите разходи
3. Приложимият интензитет
4. Категорията на предприятието, когато е релевантна
5. Местоположението на инвестицията, когато влияе върху интензитета
6. Максимумът по приложимия режим на държавна помощ
7. Наличният de minimis лимит, когато този режим е приложим
8. Финансовите ограничения за кандидата, ако процедурата предвижда такива
9. Други специфични тавани или ограничения по процедурата
След извършването на тези проверки максималният размер за конкретния кандидат се определя от най-ниската приложима граница.
Точно затова максималната помощ, обявена по процедурата, не трябва да се използва като автоматичен бюджет за всеки проект.
Един пример с няколко ограничения
Да приемем следната условна ситуация:
Максимална помощ по процедурата: 800 000 лв.
Допустими разходи на инвестицията: 1 200 000 лв.
Приложим интензитет за конкретното предприятие: 50%
Помощ според допустимите разходи и интензитета:
1 200 000 × 50% = 600 000 лв.
На този етап имаме две граници:
Максимум по процедурата: 800 000 лв.
Максимум според допустимите разходи и интензитета: 600 000 лв.
Следователно потенциалният размер вече е ограничен до:
600 000 лв.
Ако конкретната процедура предвижда и допълнително индивидуално финансово ограничение, което в този условен пример води до максимум от 500 000 лв., тогава реалният индивидуален таван би бил:
500 000 лв.
Защото това е най-ниската от приложимите граници.
И едва след като бъдат проверени всички ограничения, може да се определи максималният размер на помощта за конкретното предприятие.
Максималният възможен размер не означава оптимален размер на проекта
Това е следващото важно разграничение.
Дори анализът да покаже, че предприятието може да кандидатства например за 700 000 лв. безвъзмездна помощ, това не означава автоматично, че проектът трябва да бъде структуриран точно до този максимум.
Трябва да се прецени:
Има ли реална инвестиционна необходимост?
Може ли предприятието да осигури собственото съфинансиране?
Какви недопустими разходи ще възникнат?
Ще бъде ли необходимо мостово финансиране?
Разполага ли бизнесът с достатъчна ликвидност?
Съответства ли мащабът на проекта на реалната дейност и финансовите възможности на предприятието?
Допустимият максимум е правна и финансова граница, а не инвестиционна цел.
Защо изчислението трябва да бъде направено преди определянето на бюджета?
Една от най-честите грешки при подготовката е първо да бъде съставен инвестиционен списък до максималната стойност на процедурата и едва след това да се проверява какъв размер помощ реално може да получи предприятието.
Това може да доведе до проект, който трябва да бъде преструктуриран в напреднал етап.
По-правилната последователност е:
кандидат → инвестиция → допустими разходи → режим на помощ → приложим интензитет → индивидуални ограничения → максимална помощ → собствен финансов ресурс → окончателен бюджет.
Така бюджетът се изгражда върху реалните параметри на конкретното предприятие.
Какво трябва да проверите преди да определите размера на проекта?
Преди окончателното структуриране на инвестицията трябва да има ясен отговор на следните въпроси:
Какъв е максималният размер на помощта по процедурата?
Каква част от планираната инвестиция представлява допустим разход?
Какъв интензитет е приложим за конкретното предприятие?
Има ли значение категорията на предприятието?
Влияе ли мястото на инвестицията върху интензитета?
При какъв режим на държавна помощ ще бъде предоставено финансирането?
Има ли наличен de minimis лимит, когато този режим е приложим?
Има ли финансово ограничение, свързано с показателите на кандидата?
Получавало ли е предприятието друга публична помощ за същите разходи?
Има ли специфичен таван за определена дейност или категория разход?
Какъв собствен финансов ресурс ще бъде необходим след определянето на помощта?
Едва след тези проверки може да бъде определен реалистичен бюджет на проектното предложение.
Най-важният извод
Максималният размер на помощта за конкретно предприятие не е непременно максималният размер, написан в условията на процедурата.
Индивидуалният максимум се получава след прилагането на всички релевантни ограничения:
допустими разходи → приложим интензитет → категория на предприятието → местоположение → режим на държавна помощ → индивидуални финансови ограничения → специфични правила на процедурата.
На практика определяща е най-ниската приложима граница.
Затова правилният въпрос преди подготовката на проекта не е:
„Какъв е максималният грант по програмата?“
а:
„Какъв е максималният размер на помощта, който конкретното предприятие може да получи за конкретната инвестиция при всички приложими ограничения?“
Този анализ трябва да бъде направен преди окончателното определяне на инвестиционния бюджет.
Планирате инвестиция с европейско финансиране?
Екипът на Централна Консултантска Компания (ЦКК) извършва предварителен анализ на предприятието, инвестиционното намерение, финансовите показатели и приложимия режим на държавна помощ с цел определяне на реалните възможности за финансиране.
За първоначален анализ изпратете:
ЕИК на предприятието;
основен КИД;
населено място на инвестицията;
кратко описание на инвестиционното намерение;
приблизителна стойност на инвестицията.
ЦКК – от идеята до успешната инвестиция.
cccinfo.bg