Начало

Новини

Как работи класирането на проектните предложения, когато бюджетът не достига за всички?

При кандидатстване за европейско финансиране често се приема, че ако проектът е допустим и получи необходимия минимален брой точки, той ще бъде финансиран.

На практика това невинаги е така.

При процедурите чрез подбор може да има повече успешно оценени проектни предложения, отколкото наличният бюджет позволява да бъдат финансирани.

Тогава решаващо значение има класирането.

Проектите се подреждат съгласно предварително обявените правила на конкретната процедура, а наличният финансов ресурс се разпределя според това класиране и приложимите бюджетни ограничения.

Затова трябва да се прави разлика между три различни въпроса:

Допустим ли е проектът?

Преминава ли успешно оценяването?

Достига ли бюджетът до неговото място в класирането?

Само защото отговорът на първите два въпроса е положителен, не следва автоматично, че проектът ще получи финансиране.

Как се стига до класиране?

Преди класирането проектните предложения преминават през етапите на оценяване, определени за конкретната процедура.

В зависимост от нейните правила това може да включва проверка за административно съответствие и допустимост, както и техническа и финансова оценка или друга предвидена методика.

При техническата и финансовата оценка проектите могат да получават точки по предварително определени критерии.

След приключване на оценяването одобрените проектни предложения се класират съгласно правилата на процедурата.

Когато се използва точкова система, това обичайно означава подреждане според постигнатия краен резултат, като трябва да бъдат приложени и всички допълнителни правила за класиране, предвидени в методиката.

Така се стига до ред, който условно може да изглежда:

  1. Проект А – 92 точки
  2. Проект Б – 89 точки
  3. Проект В – 86 точки
  4. Проект Г – 82 точки
  5. Проект Д – 79 точки

Но мястото в тази подредба все още трябва да бъде съпоставено с наличния бюджет.

Минималният брой точки не е „прагът за финансиране“

Това е едно от най-важните разграничения.

Да приемем, че по условна процедура максималната оценка е 100 точки, а минималният резултат за успешно преминаване на оценката е:

60 точки.

Проект, получил 75 точки, преминава минималния праг.

Това обаче не означава автоматично, че 75 точки са достатъчни за получаване на безвъзмездна помощ.

Ако бюджетът достига само до проекти с по-висок резултат, проектът може да остане извън непосредственото финансиране.

Следователно съществуват две различни граници:

официален минимален праг – определен предварително в правилата на процедурата;

и

фактическа граница на финансирането – мястото в класирането, до което достига наличният бюджет.

Втората не винаги може да бъде известна предварително.

Защо не можем предварително да знаем колко точки ще бъдат достатъчни?

Защото крайното класиране зависи не само от конкретния проект.

То зависи и от останалите проектни предложения.

Например:

Проектът на предприятие получава 82 точки.

Това може да изглежда като висок резултат.

Но ако голям брой други предложения получат 85, 88, 90 или повече точки и бюджетът е ограничен, 82 точки може да не са достатъчни за непосредствено финансиране.

При друга процедура или друг прием същите 82 точки биха могли да се окажат напълно достатъчни.

Следователно предварителната оценка може да покаже очакваната конкурентоспособност на проекта, но не може със сигурност да предвиди резултатите на всички останали кандидати.

Как бюджетът определя границата?

Да разгледаме опростен условен пример.

По процедурата има:

Бюджет: 2 000 000 лв.

След оценката пет проектни предложения са успешно преминали всички необходими етапи.

Те са класирани така:

1. Проект А – 92 точки – 600 000 лв. помощ

2. Проект Б – 89 точки – 500 000 лв. помощ

3. Проект В – 86 точки – 450 000 лв. помощ

4. Проект Г – 82 точки – 400 000 лв. помощ

5. Проект Д – 79 точки – 350 000 лв. помощ

Ако приложим опростено последователно разпределение:

След проект А остават:

2 000 000 – 600 000 = 1 400 000 лв.

След проект Б:

1 400 000 – 500 000 = 900 000 лв.

След проект В:

900 000 – 450 000 = 450 000 лв.

За проект Г са необходими 400 000 лв.

Следователно в този условен пример бюджетът позволява да бъде финансиран и той.

Остават:

50 000 лв.

Проект Д обаче заявява 350 000 лв.

Така, въпреки че проект Д е успешно оценен и има 79 точки, наличният бюджет в този опростен пример не достига за неговото финансиране.

Това показва защо:

успешно оценен проект ≠ автоматично финансиран проект.

Последният финансиран проект формира фактическата граница

След разпределянето на бюджета се вижда до кое място в класирането е достигнал наличният ресурс.

В нашия условен пример последният проект, за който бюджетът достига, е:

Проект Г – 82 точки.

Това обаче не означава, че процедурата предварително е имала официален праг от 82 точки.

Ако предварително определеният минимум е бил 60 точки, той си остава 60.

82 точки са резултатът на последния финансиран проект в конкретния условен пример, а не нов критерий за допустимост.

Това разграничение е важно, защото често след приключване на дадена процедура се казва:

„Финансирането е стигнало до 82 точки.“

Това описва резултата от конкретното класиране и наличния бюджет.

Не означава автоматично, че 82 точки ще бъдат необходими и при следваща процедура.

Какво става с успешно оценените проекти, за които бюджетът не достига?

В зависимост от правилата на процедурата успешно преминали оценяването предложения, за които наличният ресурс не достига, могат да бъдат включени в списък с резервни проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране.

Това е различно от отхвърляне поради недопустимост или недостатъчна оценка.

Резервният проект е преминал успешно оценяването, но към момента на класирането не е наличен достатъчен финансов ресурс за неговото финансиране.

Това разграничение е съществено:

отхвърлен проект и резервен проект не означават едно и също.

Темата за това какво точно означава включването в резервен списък и при какви обстоятелства резервен проект може впоследствие да получи финансиране ще разгледаме отделно.

Какво се случва при еднакъв брой точки?

Това е друг важен практически въпрос.

Представете си, че два проекта получават:

85 точки.

А бюджетът не е достатъчен за финансирането и на двата.

Не трябва автоматично да се приема, че редът ще бъде определен произволно или според момента на подаване.

Конкретната методика може да съдържа правила за подреждане на предложенията при равен краен резултат.

Например може да бъде предвидено предимство според резултата по определен критерий или последователност от няколко критерия.

Ако и след прилагането им проектите останат с равен резултат, трябва да се приложи точно механизмът, предвиден в съответната процедура.

Затова при предварителния анализ не трябва да се проверява само:

„Колко точки можем да получим?“

а и:

„Какви са правилата при равен резултат?“

Няма едно универсално правило за всички процедури

Това е особено важно.

Не трябва да се приема, че всяка процедура:

има еднакъв минимален праг;

използва еднаква точкова система;

класира проектите по абсолютно еднакъв начин;

прилага едни и същи критерии при равен брой точки;

разполага с един общ бюджет за всички кандидати.

Конкретните правила се определят в условията за кандидатстване и методиката за оценка на съответната процедура.

При някои процедури могат да бъдат обособени отделни бюджети.

Например финансовият ресурс може да бъде разпределен по:

региони;

категории кандидати;

видове предприятия;

сектори;

дейности;

други предварително определени групи.

Тогава проектът не се конкурира непременно с абсолютно всички предложения по процедурата, а класирането и наличният бюджет могат да бъдат съобразени със съответната група.

Отделните бюджети могат да променят резултата

Да приемем условно, че една процедура има общ бюджет от:

20 млн. лв.

Но той е предварително разпределен:

12 млн. лв. за категория А

и

8 млн. лв. за категория Б.

Проект в категория А не трябва автоматично да се сравнява с проект от категория Б така, сякаш двата се финансират от един общ неразделен ресурс.

Възможно е в едната категория конкуренцията да бъде по-висока и бюджетът да се изчерпи при по-високи резултати.

В другата може да има различно съотношение между заявената помощ и наличния ресурс.

Следователно при анализа трябва да бъде проверено не само:

„Какъв е общият бюджет на процедурата?“

а:

„От кой конкретен бюджет ще се финансира нашето проектно предложение?“

Размерът на исканата помощ също има значение за достигането на бюджета

Класирането и бюджетът трябва да се разглеждат заедно.

Два проекта могат да имат близки резултати, но да заявяват различен размер на безвъзмездната помощ.

Например:

Проект А – 88 точки – 300 000 лв.

Проект Б – 87 точки – 900 000 лв.

Проект В – 86 точки – 250 000 лв.

Това не означава, че по-малкият проект автоматично изпреварва по-големия.

Редът на класирането се определя според правилата на процедурата.

Но размерът на исканата помощ влияе върху това колко от наличния бюджет се използва при достигането до съответното място.

Затова не е достатъчно да знаем броя на проектите.

От значение е и общият размер на финансовия ресурс, необходим за тяхното финансиране.

Може ли проект с по-нисък резултат да бъде финансиран, а друг с по-висок – не?

При единна класация и един бюджет това не следва да се предполага без основание.

Но когато процедурата има отделни бюджетни линии или категории, е възможно резултатите да изглеждат така.

Например:

Проект от категория А с 84 точки може да бъде предложен за финансиране, защото бюджетът в неговата категория достига до това място.

Проект от категория Б с 87 точки може да остане резервен, ако конкуренцията и заявеното финансиране в неговата категория са по-високи и съответният бюджет вече е изчерпан.

Това не означава непременно, че класирането е нарушено.

Възможно е двата проекта просто да участват в различни бюджетни групи, определени предварително в условията.

Какво означава „конкурентен проект“?

Конкурентният проект не е просто проект, който преминава минималния праг.

Той трябва да има достатъчно силна позиция спрямо начина, по който конкретната процедура оценява предложенията.

Това означава още преди подаването да бъдат анализирани:

критериите за оценка;

максималният възможен резултат;

реалистично постижимите точки;

минималният праг;

правилата при равен резултат;

разпределението на бюджета;

групата, в която проектът ще бъде класиран;

размерът на исканата безвъзмездна помощ.

Така предварителната оценка преминава от въпроса:

„Можем ли да кандидатстваме?“

към по-важния:

„Каква позиция би могъл реалистично да заеме проектът в конкурентна процедура?“

Може ли да се гарантира предварително класиране?

Не.

Може да бъде направена предварителна оценка на проекта по публикуваната методика, но крайното класиране зависи и от резултатите на останалите предложения.

Никой кандидат не разполага предварително с окончателната информация:

колко допустими проекта ще бъдат подадени;

какви резултати ще получат;

какъв размер помощ ще заявят;

колко проекта ще преминат успешно оценяването;

до кое място ще достигне наличният бюджет.

Затова прогнозният резултат е инструмент за оценка на конкурентоспособността, не гаранция за финансиране.

Предишното класиране може да даде ориентир, но не и гаранция

При сходни процедури резултатите от предходни приеми понякога могат да дадат полезна представа за нивото на конкуренция.

Но те не трябва механично да се пренасят към нов прием.

Причината е, че могат да бъдат различни:

бюджетът;

критериите;

тежестта на критериите;

допустимите кандидати;

размерът на помощта;

икономическата среда;

броят на подадените предложения.

Ако при предишна процедура бюджетът е достигнал до определен резултат, това не означава, че същият резултат ще бъде достатъчен и следващия път.

Най-честата грешка: „Покриваме минимума, значи сме добре“

Да приемем:

Минимален праг: 60 точки

Прогнозен резултат на проекта: 64 точки

Формално проектът може да преминава минималния праг.

Но ако предварителният анализ приключи тук, той пропуска най-важния въпрос:

Колко конкурентни са тези 64 точки?

При процедура със значително по-голям интерес от наличния бюджет разликата между:

„преминаваме оценката“

и

„имаме реалистична позиция за финансиране“

може да бъде много голяма.

Затова професионалният анализ не трябва да се стреми просто към достигане на минималния резултат.

Той трябва да оцени цялата конкурентна позиция на проекта.

Какво трябва да проверите преди кандидатстване?

Преди подаването на проектното предложение трябва да бъде изяснено:

Как се формира крайният резултат?

Има ли минимален праг?

Какъв максимален резултат е възможен?

Колко точки може реалистично да получи проектът?

Какви са правилата при еднакъв резултат?

Има ли отделни бюджети по региони, сектори или категории кандидати?

В коя бюджетна група ще бъде класиран проектът?

Какъв е наличният финансов ресурс?

Какъв размер безвъзмездна помощ ще бъде заявен?

Как се формира списъкът с резервни предложения?

Какви са правилата на конкретната процедура при недостиг на бюджет?

Тези въпроси трябва да бъдат разгледани преди окончателното решение за кандидатстване.

Най-важният извод

При конкурентните процедури за европейско финансиране преминаването на оценката не означава автоматично получаване на финансиране.

Когато успешно оценените проектни предложения изискват повече средства от наличния бюджет, решаващо значение има тяхното класиране съгласно предварително определените правила.

Затова трябва ясно да се разграничават:

минимален праг → резултат от оценката → място в класирането → наличен бюджет → решение за финансиране.

Проект може да бъде:

допустим;

успешно оценен;

над минималния праг;

и въпреки това за него да не достигне бюджет при първоначалното разпределение на средствата.

Точно затова правилният въпрос не е:

„Колко точки са необходими, за да минем?“

а:

„Какъв резултат може да постигне проектът, как се формира класирането и достатъчно конкурентна ли е позицията му спрямо наличния бюджет?“

Това е разликата между формално допустим проект и проект с реалистична позиция в конкурентна процедура.

Планирате кандидатстване за европейско финансиране?

Екипът на Централна Консултантска Компания (ЦКК) извършва предварителен анализ на предприятието, инвестиционното намерение, критериите за допустимост и методиката за оценка с цел определяне на реалистичната позиция на проекта спрямо условията на конкретната процедура.

За първоначален анализ изпратете:

ЕИК на предприятието;
основен КИД;
населено място на инвестицията;
кратко описание на инвестиционното намерение;
приблизителна стойност на инвестицията.

ЦКК – от идеята до успешната инвестиция.

cccinfo.bg