Получаването на информация, че проектно предложение е отхвърлено, обикновено води до един основен въпрос:
„Какво можем да направим оттук нататък?“
Но преди да се предприеме каквото и да било действие, трябва да бъде изяснен друг, по-важен въпрос:
На какво основание и на кой етап е отхвърлен проектът?
Причината е, че „отхвърлен проект“ не описва една-единствена ситуация.
Проектното предложение може да не продължи още при проверката за административно съответствие и допустимост.
Може да достигне до техническа и финансова оценка, но да не изпълни критерий, който води до отхвърляне.
Може да не достигне минимално изискуемия резултат, когато такъв е предвиден.
Или след приключване на оценяването да бъде постановен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на основание, посочено в приложимите правила.
Затова правилният подход не е:
„Проектът е отхвърлен – как да възразим?“
а:
„Какъв точно е актът, какви са мотивите за него и какви права има кандидатът в тази конкретна ситуация?“
Първо трябва да установите на кой етап е спрян проектът
При процедурите чрез подбор оценяването преминава през определени етапи.
Едно от първите съществени разграничения е между:
оценка на административното съответствие и допустимостта
и
техническа и финансова оценка.
Това разграничение има практическо значение, защото основанията за отпадане и редът за защита могат да бъдат различни.
Следователно при получено отрицателно решение първата проверка трябва да бъде:
На кой етап се намира проектът?
Какво означава недопускане до техническа и финансова оценка?
При проверката за административно съответствие и допустимост се установява дали проектното предложение и кандидатът изпълняват приложимите изисквания.
В зависимост от процедурата могат да бъдат проверявани например:
- допустимостта на кандидата;
- категорията на предприятието;
- икономическата дейност;
- мястото на изпълнение;
- допустимостта на дейностите;
- допустимостта на разходите;
- наличието на изискуеми документи;
- други конкретно определени условия.
Ако предложението не премине тази проверка, то може да не бъде допуснато до техническа и финансова оценка.
При действащата уредба списъкът на тези предложения трябва да съдържа и основанията за недопускането, а кандидатът се уведомява. Законът предвижда и възможност за писмено възражение пред ръководителя на управляващия орган в едноседмичен срок от съобщаването.
Точно затова получаването на съобщението не трябва да бъде последвано от прибързана реакция.
Първо трябва внимателно да бъдат анализирани конкретните мотиви.
Не всяка липса или нередовност води незабавно до отхвърляне
Това е важно разграничение.
Когато при проверката за административно съответствие и допустимост бъде установена липса на документи и/или друга нередовност, ЗУСЕФСУ предвижда кандидатът да бъде уведомен и да му бъде даден разумен срок за отстраняването ѝ, който не може да бъде по-кратък от една седмица.
Отстраняването обаче не може да води до подобряване на качеството на проектното предложение.
Това означава, че трябва да се прави разлика между:
отстранима нередовност
и
неизпълнено условие за допустимост, което не може просто да бъде поправено след крайния срок.
Например не бива да се приема, че чрез допълнително представяне на информация кандидатът винаги може да промени факти или характеристики, които е трябвало да съществуват към определен момент.
Какво се случва при подадено възражение на този етап?
Когато проектът не е допуснат до техническа и финансова оценка, кандидатът може да използва предвидения в закона ред за възражение.
По действащия чл. 34 ЗУСЕФСУ срокът е:
една седмица от съобщаването.
Ръководителят на управляващия орган се произнася по основателността на възражението.
В резултат проектното предложение може:
да бъде върнато за техническа и финансова оценка
или
производството по отношение на кандидата да бъде прекратено.
Има и реални случаи, при които възражения са били уважавани и оценката на съответните предложения е продължавала. В съдебно разглеждан пример от 49 подадени възражения 29 са били уважени, след което оценката на тези предложения е възобновена.
Следователно възражението не е формалност.
Но то трябва да бъде конкретно, мотивирано и насочено към действителните основания за недопускане.
Как трябва да се анализира основанието за отхвърляне?
Полезно е да се направи последователна проверка.
1. Какво точно твърди оценителната комисия?
Не как кандидатът разбира резултата, а какво действително е посочено в официалното съобщение или решение.
Например:
„кандидатът не отговаря на критерий № …“
„дейността е недопустима съгласно раздел …“
„не е представен документ …“
„проектът не достига минималния резултат …“
Точната формулировка е важна.
2. Къде се намира това изискване?
След това трябва да бъде намерен конкретният текст в:
Условията за кандидатстване;
Критериите и методологията за оценка;
приложенията към процедурата;
приложимия нормативен акт.
3. Какви факти са съществували към релевантния момент?
Това е същината на анализа.
Трябва да се провери дали кандидатът действително е изпълнявал условието и дали това може да бъде доказано с информацията и документите, допустими съгласно процедурата.
4. Правилно ли е приложен критерият?
Едва след тези проверки може да се оцени дали съществува реално основание за оспорване.
„Не сме съгласни“ не е достатъчно основание
Възражението не трябва да бъде емоционален отговор на отрицателния резултат.
Изречения като:
„Считаме оценката за несправедлива.“
или
„Проектът ни е много добър и трябва да бъде допуснат.“
сами по себе си не доказват грешка.
Необходимо е да се покаже конкретно:
какво е приела оценката;
защо според кандидата този извод е неправилен;
коя разпоредба или критерий е приложим;
кои факти и документи подкрепят позицията на кандидата.
Силното възражение не защитава проекта общо.
То атакува конкретния мотив за недопускане.
Може ли чрез възражението да се „поправи“ слаб проект?
Не трябва да се разчита на това.
Процедурата за отстраняване на нередовности не е втори срок за кандидатстване.
Законът изрично поставя ограничение отстраняването на нередовностите да не води до подобряване на качеството на проектното предложение.
Затова трябва да се разграничат две ситуации:
„Към момента на кандидатстване сме изпълнявали условието, но оценката неправилно е приела обратното.“
и
„Не сме изпълнявали условието, но сега можем да го изпълним.“
Това са съвсем различни случаи.
Вторият не означава автоматично, че недостатъкът може да бъде отстранен след приключване на срока за кандидатстване.
Какво се случва, ако проектът премине допустимостта, но бъде отхвърлен след техническата и финансовата оценка?
Това е друга хипотеза.
Проектът вече е бил допуснат до следващия етап, но при оценяването може да не изпълни критерий, който съгласно методиката води до отхвърляне, или да не достигне необходимия резултат.
Официалните оценителни таблици по конкретни процедури изрично могат да обозначават дадени критерии като „води до отхвърляне“.
Има и актуална съдебна практика по процедура на ПКИП 2021–2027, при която проект е включен в списъка на предложенията за отхвърляне след техническа и финансова оценка, а впоследствие е постановен отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Затова не трябва механично да се прилага редът за възражение при недопускане до техническа и финансова оценка към всяка форма на последващо отхвърляне.
Винаги трябва да бъде установен конкретният акт и приложимият ред за неговото оспорване.
Отхвърлен проект и резервен проект са различни
След предишната ни тема това разграничение е особено важно.
Резервен проект
Проектът е преминал успешно оценяването и е класиран, но наличният бюджет не достига до неговата позиция.
Отхвърлен проект
Съществува основание проектът да не продължи или да не получи финансиране съгласно критериите и правилата на процедурата.
Следователно:
резервен ≠ отхвърлен.
При резервния проект проблемът може да бъде недостигът на бюджет.
При отхвърления трябва да бъде установено конкретното основание, посочено в оценяването или административния акт.
Може ли отхвърлянето да бъде обжалвано?
В определени случаи – да.
Но тук трябва да се подхожда много внимателно, защото редът зависи от:
етапа на процедурата;
вида на акта;
правното основание, на което е издаден;
предвидения ред за защита.
Например при недопускане след административната проверка ЗУСЕФСУ предвижда специалното възражение, което вече разгледахме.
При последващ административен акт за прекратяване или отказ може да е приложим ред за съдебно оспорване. Актуални съдебни дела показват именно оспорване на решения на ръководители на управляващи органи, с които производството е прекратено или е отказано предоставяне на безвъзмездна помощ.
Затова при отрицателен резултат не трябва да се разчита на общ съвет от типа:
„Имате седем дни да обжалвате.“
Едноседмичният срок е конкретно релевантен за възражението по чл. 34, ал. 3 ЗУСЕФСУ. За друг акт трябва да бъде проверен точният приложим ред и срок, посочен в него и в закона.
Сроковете са критични
Това е една от ситуациите, при които забавянето може да има сериозни последици.
При получаване на отрицателно съобщение трябва веднага да се установят:
датата на съобщаването;
видът на документа;
предвиденият срок;
пред кого се подава възражението или жалбата;
по какъв начин трябва да бъде подадена.
Не трябва да се изчаква последният ден, преди да започне анализът на мотивите.
Първите действия трябва да бъдат:
получаване → проверка на срока → анализ на акта → анализ на процедурата → решение за действие.
Всяко отхвърляне ли трябва да бъде оспорено?
Не.
Фактът, че съществува правна възможност за възражение или обжалване, не означава, че тя винаги трябва да бъде използвана.
Първо трябва обективно да се оцени:
Има ли грешка в оценката?
Изпълнявал ли е кандидатът съответното условие?
Може ли това да бъде доказано?
Правилно ли е приложена методиката?
Има ли съществено процедурно нарушение?
Какъв резултат би имало успешното оспорване?
Ако оценката правилно е установила, че кандидатът не изпълнява задължително условие, формалното оспорване само по себе си няма да промени този факт.
Понякога по-доброто решение е анализ за следваща процедура
Отхвърленият проект не трябва да бъде разглеждан само като загубен труд.
Той може да покаже слабост, която трябва да бъде отстранена при следващо кандидатстване.
Например:
неправилно определена допустимост;
неподходяща структура на инвестицията;
недостатъчна предварителна проверка на документите;
неправилно разбран критерий;
недостатъчно доказан показател;
пропуск в административната подготовка;
нереалистична предварителна оценка.
Тогава най-ценният въпрос не е:
„Как да подадем същия проект отново?“
а:
„Какво трябва да променим, за да не повторим същия проблем?“
Отхвърлянето не означава автоматично, че инвестицията е лоша
Това също е важно.
Един бизнес проект може да бъде икономически разумен, но да не отговаря на условията на конкретна процедура.
Например инвестицията може:
да не попада сред допустимите дейности;
да бъде на недопустимо място;
да съдържа недопустим разход;
да не изпълнява специфичен критерий;
да не съответства на приложимия режим на помощ.
Това означава, че трябва да се разделят два въпроса:
„Добра ли е инвестицията за бизнеса?“
и
„Допустима и конкурентна ли е инвестицията по тази конкретна процедура?“
Отрицателният отговор на втория не прави автоматично отрицателен първия.
Практически пример
Предприятие кандидатства за европейско финансиране за производствена инвестиция.
След проверката получава съобщение, че проектното предложение не се допуска до техническа и финансова оценка поради неизпълнение на конкретен критерий за допустимост.
Какво не трябва да направи кандидатът?
Да изпрати веднага общо възражение:
„Не сме съгласни, защото инвестицията е важна и ще създаде работни места.“
Какъв е правилният подход?
Стъпка 1: Проверява датата на съобщаването и приложимия срок.
Стъпка 2: Установява точния критерий, по който проектът е приет за недопустим.
Стъпка 3: Проверява текста на условията и методиката.
Стъпка 4: Анализира фактите към релевантния момент.
Стъпка 5: Проверява документите и данните, с които условието е доказано.
Стъпка 6: Установява дали оценката съдържа фактическа или правна грешка.
Стъпка 7: Едва тогава решава дали има основание за възражение.
Така реакцията се основава на доказателства, а не само на несъгласие с резултата.
Какво трябва да проверите веднага след отрицателно решение?
Направете следната проверка:
- Какъв точно документ сте получили?
- На коя дата е съобщен?
- На кой етап е прекратено участието на проекта?
- Какво е конкретното основание?
- Кой критерий не е изпълнен?
- Къде е записан този критерий?
- Имало ли е искане за допълнителни документи или отстраняване на нередовност?
- Отговорено ли е в срок?
- Има ли фактическа грешка в оценката?
- Какъв ред за възражение или обжалване е приложим?
- Какъв е точният срок?
- Какъв би бил практическият резултат при успешно оспорване?
Едва след това трябва да се вземе решение как да се продължи.
Най-честата грешка: започва се с писането на възражение, преди да е анализирано отхвърлянето
Това обръща правилната последователност.
Първо трябва да бъде установено:
Какво е решено?
След това:
Защо е решено?
След това:
Правилно ли е приложено изискването?
И едва накрая:
Какъв е правилният способ за защита?
Затова последователността трябва да бъде:
официален акт → мотиви → критерий → факти → доказателства → приложим ред → действие.
Не:
отхвърляне → автоматично възражение.
Най-важният извод
Отхвърлянето на проектно предложение не трябва да се разглежда като един универсален статус с една универсална процедура за реакция.
Проектът може да отпадне на различен етап и по различни основания.
Затова първата задача е да се установят:
етапът на оценяване;
точният мотив;
приложеният критерий;
видът на административния акт;
предвиденият ред и срок за защита.
При недопускане до техническа и финансова оценка действащият ЗУСЕФСУ предвижда писмено възражение в едноседмичен срок от съобщаването, като при основателно възражение предложението може да бъде върнато за техническа и финансова оценка.
Но не всяко последващо отхвърляне се третира по същия ред.
Затова правилният въпрос не е:
„Как се обжалва отхвърлен проект?“
а:
„Защо точно е отхвърлен нашият проект, какъв акт е постановен и какъв е приложимият способ за защита в този конкретен случай?“
Това разграничение може да бъде решаващо между пропуснат срок, неоснователно възражение и реална възможност оценката да бъде преразгледана.
Проектното ви предложение е отхвърлено?
Екипът на Централна Консултантска Компания (ЦКК) може да извърши анализ на мотивите за отхвърляне, условията и методиката на процедурата, документите по кандидатстването и приложимите възможности за последващи действия.
За първоначален анализ изпратете:
номер на процедурата;
регистрационен номер на проектното предложение;
полученото уведомление или решение;
оценителния лист, ако е наличен;
кореспонденцията по проекта в ИСУН.
ЦКК – от идеята до успешната инвестиция.
cccinfo.bg