При кандидатстване за европейско финансиране предприятията обикновено обръщат внимание на размера на безвъзмездната помощ, процента на финансиране и допустимите разходи. Един от ключовите въпроси обаче е при какъв режим на държавна помощ се предоставя финансирането.
Сред най-често срещаните понятия е de minimis, или помощ „de minimis“.
Този режим е особено важен, защото вече получена помощ от предприятието може да повлияе върху размера на новата подкрепа, която то може да получи.
Затова преди кандидатстване не е достатъчно да се установи:
„Допустима ли е фирмата по програмата?“
Необходимо е да се провери и:
„При какъв режим ще бъде предоставена помощта и разполага ли предприятието с необходимия свободен лимит?“
Какво представлява помощта de minimis?
De minimis е режим за предоставяне на държавна помощ с ограничен размер, за която се приема, че поради своя размер не нарушава конкуренцията и търговията на вътрешния пазар в степен, която изисква предварително одобрение от Европейската комисия.
Общата рамка на режима в Европейския съюз е определена с Регламент (ЕС) 2023/2831 на Комисията.
Съгласно действащото общо правило общият размер на помощта de minimis, предоставена от една държава членка на едно и също предприятие, не трябва да надхвърля 300 000 евро за период от три години.
Това е съществена промяна спрямо предходния общ режим, при който широко познатият лимит беше 200 000 евро.
Важно е обаче да се има предвид, че за определени дейности и сектори могат да се прилагат специални правила и отделни регламенти, поради което режимът винаги трябва да бъде проверяван спрямо конкретната процедура и кандидата.
Как се изчислява периодът от три години?
Една от важните особености на действащите правила е начинът, по който се следи тригодишният период.
При оценката на възможността за предоставяне на нова помощ се разглежда релевантният тригодишен период, а не просто фиксирани календарни или финансови години.
Това означава, че при подготовката на проект трябва да бъде проверена историята на получените помощи и датите, на които е възникнало правото те да бъдат получени.
Следователно въпросът не е само:
„Получавала ли е фирмата de minimis?“
а:
„Какъв размер помощ de minimis е релевантен към момента на предоставяне на новата помощ?“
Какво означава „едно и също предприятие“?
Това е един от най-важните практически въпроси.
Лимитът de minimis не трябва автоматично да се разглежда само на ниво отделен ЕИК.
При наличие на определени отношения между предприятията те могат да бъдат разглеждани като „едно и също предприятие“ за целите на режима.
Затова при анализа могат да имат значение отношенията на контрол между дружествата – например възможността едно предприятие да упражнява господстващо влияние върху друго, да притежава мнозинство от гласовете или да има право да назначава или освобождава мнозинство от членовете на управителен или надзорен орган.
Това означава, че проверката на de minimis не трябва да приключва само с историята на кандидата.
При наличие на свързаност трябва да бъде анализирана структурата на предприятията и приложимостта на правилото за „едно и също предприятие“.
Защо това е важно при кандидатстване?
Представете си предприятие, което отговаря на основните критерии по дадена процедура и желае да получи 200 000 евро безвъзмездна помощ при режим de minimis.
Ако при проверката се установи, че за релевантния тригодишен период към „едно и също предприятие“ вече са предоставени 180 000 евро помощ de minimis, свободният лимит по общия режим би бил:
300 000 евро – 180 000 евро = 120 000 евро.
При такава ситуация планираните 200 000 евро не могат автоматично да бъдат разглеждани като наличен размер на помощта по режима.
Трябва да се анализира конкретната процедура и да се определи как ограничението влияе върху размера и структурата на проекта.
Какви помощи трябва да бъдат проверени?
Честа грешка е предприятието да проверява само европейските проекти, по които е получавало финансиране.
De minimis обаче не е наименование на конкретна европейска програма. Това е режим на държавна помощ.
Следователно е необходимо да се установи дали предприятието е получавало други форми на публична подкрепа, предоставени именно при този режим.
Това могат да бъдат различни схеми и мерки, когато в съответния акт за предоставяне е посочено, че помощта е de minimis.
Следователно трябва да се проверява правното основание на получената помощ, а не само името на програмата или институцията, която я е предоставила.
Всяка европейска програма ли е de minimis?
Не.
Това е важно разграничение.
Безвъзмездната финансова помощ може да бъде предоставяна при различни правни основания и режими. Конкретната процедура може да бъде структурирана изцяло или частично по режим de minimis, по режим на държавна помощ съгласно Общия регламент за групово освобождаване или при друга приложима правна рамка.
В някои процедури дори различните дейности или разходи могат да попадат под различни режими.
Затова не трябва да се прави автоматичният извод:
„Европейско финансиране = de minimis.“
Винаги трябва да бъдат проверени условията на конкретната процедура.
Как de minimis влияе върху размера на проекта?
Ако проектът или определена част от него се финансира при режим de minimis, наличният свободен лимит може да се превърне в реално ограничение върху размера на помощта.
Например:
Планирана помощ: 250 000 евро
Използван de minimis в релевантния период: 100 000 евро
Максимален общ лимит: 300 000 евро
Оставащ свободен лимит: 200 000 евро
В този пример предприятието не разполага с достатъчен свободен лимит за целия планиран размер от 250 000 евро по общия режим de minimis.
Това трябва да бъде установено преди подаването на проектното предложение, а не след като инвестицията вече е структурирана.
De minimis и свързаните предприятия
Особено внимание е необходимо при компании, които са част от корпоративна структура.
Ако няколко дружества попадат в определението за „едно и също предприятие“, получената от тях помощ de minimis може да бъде релевантна при изчисляването на общия лимит.
Това е причината предварителният анализ да включва не само финансовите показатели и КИД на кандидата, но и неговата структура на собственост и отношенията с други предприятия.
При по-сложни групови структури тази проверка може да има решаващо значение за допустимия размер на помощта.
Какво се случва при сливане, придобиване или разделяне?
Корпоративните промени също могат да имат значение.
При сливания и придобивания правилата изискват да бъде отчетена предходната помощ de minimis, предоставена на предприятията, участващи в преобразуването, когато се преценява спазването на приложимия лимит.
При разделяне на предприятие също съществуват правила за разпределяне на предходно получената помощ.
Това означава, че промяна в корпоративната структура не заличава автоматично историята на получената държавна помощ.
Може ли de minimis да се комбинира с друго финансиране?
В определени случаи е възможно комбиниране на различни форми на публична подкрепа, но трябва да бъдат спазени правилата за кумулиране на помощите.
Не може чрез комбиниране на различни източници да бъдат заобиколени приложимите максимални интензитети или размери на държавната помощ за едни и същи допустими разходи.
Затова при предприятие, което използва няколко инструмента за публично финансиране, анализът трябва да се извършва комплексно.
Какво трябва да провери предприятието преди кандидатстване?
Преди подаване на проект при режим de minimis е необходимо да бъде изяснено:
При какъв режим на държавна помощ ще бъде предоставено финансирането?
Прилага ли се общият режим de minimis или специален режим?
Какъв е приложимият максимален лимит?
Каква помощ de minimis е получена през релевантния период?
Кои предприятия трябва да бъдат разглеждани като „едно и също предприятие“?
Какъв свободен лимит остава към момента на предоставяне на новата помощ?
Има ли други публични помощи за същите разходи?
Спазени ли са правилата за кумулиране?
Тези въпроси трябва да бъдат изяснени още при предварителната оценка на инвестиционното намерение.
Най-важният извод
Режимът de minimis не е административна подробност, която трябва да бъде проверена едва при попълването на документите.
Той може пряко да определи какъв размер безвъзмездна помощ може да получи предприятието и как трябва да бъде структуриран проектът.
Затова професионалната подготовка изисква да бъдат анализирани едновременно:
кандидатът → свързаността → историята на получените помощи → приложимият режим → свободният лимит → планираният размер на новата помощ.
Едва след това може да бъде направена реалистична оценка на възможностите за финансиране.
Планирате инвестиция с европейско финансиране?
Екипът на Централна Консултантска Компания (ЦКК) извършва предварителен анализ на предприятието, инвестиционното намерение и приложимите условия за финансиране, включително режима на държавна помощ.
За първоначален анализ изпратете:
ЕИК на предприятието;
основен КИД;
населено място на инвестицията;
кратко описание на инвестиционното намерение;
приблизителна стойност.
ЦКК – от идеята до успешната инвестиция.
cccinfo.bg