При планирането на инвестиция с европейско финансиране два от най-важните финансови показателя са интензитетът на помощта и собственото участие на предприятието.
На пръв поглед изчислението изглежда просто: определен процент от инвестицията се финансира безвъзмездно, а останалата част се осигурява от бизнеса.
На практика обаче финансовата структура на един проект е по-сложна.
Интензитетът се прилага върху допустимите разходи, а не непременно върху цялата стойност на инвестицията. Освен собственото съфинансиране предприятието може да трябва да осигури средства за ДДС, недопустими разходи, увеличение на цените, оборотен капитал и други съпътстващи инвестицията разходи.
Затова правилният въпрос не е само:
„Какъв процент финансиране можем да получим?“
а:
„Какъв е реалният финансов ресурс, който трябва да осигурим, за да изпълним проекта?“
Какво представлява интензитетът на помощта?
Интензитетът на помощта показва каква част от допустимите разходи по проекта може да бъде покрита с безвъзмездна финансова помощ.
Най-общо изчислението може да бъде представено така:
Безвъзмездна финансова помощ = Допустими разходи × Интензитет на помощта
Например, ако едно предприятие планира допустими разходи в размер на 800 000 лв., а приложимият интензитет е 50%, потенциалният размер на безвъзмездната помощ е:
800 000 лв. × 50% = 400 000 лв.
Останалите 400 000 лв. представляват собственото съфинансиране на допустимите разходи.
Това изчисление е валидно, при условие че са спазени всички останали ограничения за размера на помощта по конкретната процедура.
От какво зависи интензитетът?
Не съществува единен процент на европейско финансиране, приложим за всички предприятия и всички инвестиции.
Конкретният интензитет се определя съгласно условията на съответната процедура и приложимия режим на държавна помощ.
В зависимост от конкретната схема значение могат да имат:
- категорията на предприятието;
- мястото на изпълнение на инвестицията;
- видът на инвестицията;
- характерът на допустимите разходи;
- приложимият режим на държавна помощ;
- специфичните ограничения на процедурата;
- други условия, определени в документите за кандидатстване.
Поради това две предприятия, които планират сходни инвестиции на еднаква стойност, не е задължително да имат право на еднакъв процент безвъзмездна помощ.
Как категорията на предприятието може да повлияе?
При определени режими и процедури размерът на предприятието има значение за максимално допустимия интензитет.
Затова правилното определяне дали кандидатът е микро, малко, средно или голямо предприятие е съществена част от предварителния анализ.
Необходимо е да бъдат отчетени не само данните на конкретното дружество, но когато правилата го изискват – и отношенията с предприятия партньори и свързани предприятия.
Неправилното определяне на категорията може да доведе до неправилно изчисляване на приложимия интензитет и съответно на очакваната безвъзмездна помощ.
Защо местоположението на инвестицията е важно?
При определени режими на държавна помощ интензитетът може да бъде различен в зависимост от региона, в който се реализира инвестицията.
Тук е важно да се прави разлика между:
седалището на фирмата и мястото на изпълнение на проекта.
Предприятие може да бъде регистрирано в един град, а инвестицията да бъде реализирана в друг. Когато конкретните правила обвързват интензитета с мястото на инвестицията, именно второто може да бъде определящо.
Затова местоположението трябва да бъде изяснено още на етап предварителен анализ.
Какво представлява собственото участие?
Собственото участие е финансовият ресурс, който предприятието трябва да осигури за изпълнението на проекта и инвестицията.
Най-простото изчисление на собственото съфинансиране на допустимите разходи е:
Собствено съфинансиране = Допустими разходи – Безвъзмездна финансова помощ
При допустими разходи от 800 000 лв. и интензитет от 50%:
Безвъзмездна помощ: 400 000 лв.
Собствено съфинансиране: 400 000 лв.
Но това все още не показва целия финансов ресурс, който бизнесът може да трябва да осигури.
Собствено участие и собствено съфинансиране не трябва да се разглеждат изолирано
Представете си инвестиция на обща стойност 1 000 000 лв.
След анализ се установява, че:
Обща инвестиция: 1 000 000 лв.
Допустими разходи: 800 000 лв.
Интензитет: 50%
Безвъзмездна помощ: 400 000 лв.
Собственото съфинансиране върху допустимите разходи е 400 000 лв.
Но предприятието има и 200 000 лв. разходи извън допустимите по проекта.
Така финансовият ресурс, който трябва да бъде осигурен от други източници, вече достига:
400 000 лв. собствено съфинансиране + 200 000 лв. недопустими разходи = 600 000 лв.
Към тази сума, в зависимост от конкретния случай, могат да се добавят и други финансови потребности.
Какви допълнителни средства трябва да бъдат предвидени?
При изготвянето на финансовия модел трябва да бъдат анализирани всички разходи, необходими за реалното въвеждане на инвестицията в експлоатация.
Те могат да включват:
ДДС – според приложимите правила и статута на конкретния разход;
недопустими разходи – дейности или активи, които са необходими за инвестицията, но не се финансират по процедурата;
разлика при увеличение на цените – когато реалната цена при доставка надхвърли планирания или допустимия бюджет;
подготовка на площадката и инфраструктура – когато са необходими, но не попадат сред допустимите разходи;
оборотен капитал – необходим за нормалната работа на предприятието по време на изпълнението;
банково или мостово финансиране – когато фирмата трябва да извърши плащания преди възстановяването на съответната част от помощта;
финансов резерв – за непредвидени обстоятелства и промени при реализацията.
Точно затова процентът на помощта сам по себе си не показва колко пари трябва да има предприятието.
Максималният интензитет не означава автоматично максимална помощ
Ако една процедура предвижда например интензитет „до 50%“, това не трябва автоматично да се интерпретира като гарантирани 50% за всеки кандидат и за всеки разход.
Необходимо е да бъдат проверени конкретните условия, категорията на предприятието, режимът на помощта, видът на разходите и всички приложими ограничения.
Същото важи и за максималния размер на безвъзмездната помощ.
Фактът, че процедурата позволява финансиране до определена стойност, не означава, че всяко предприятие следва да структурира проекта си около максимума.
Размерът на инвестицията трябва да бъде съобразен с реалните потребности и финансовия капацитет на бизнеса.
Как се определя реалният собствен финансов ресурс?
При предварителния финансов анализ е полезно да се разграничат три величини:
- Обща стойност на инвестицията
Всички разходи, необходими инвестицията действително да бъде реализирана и въведена в експлоатация.
- Собствено съфинансиране
Частта от допустимите разходи, която не се покрива от безвъзмездната финансова помощ.
- Реална необходимост от собствен финансов ресурс
Собственото съфинансиране плюс всички останали средства, които предприятието трябва да осигури във връзка с проекта.
Именно третата величина е от решаващо значение за ликвидността на бизнеса.
Одобреният проект също изисква финансова готовност
Една от най-сериозните грешки е собственото участие да бъде планирано едва след одобрението на проекта.
Още преди кандидатстването предприятието трябва да има яснота:
Колко средства ще бъдат необходими?
В кой момент ще бъдат необходими?
От какъв източник ще бъдат осигурени?
Ще бъде ли необходим кредит?
Какъв резерв е необходим?
Ще остане ли достатъчна ликвидност за текущата дейност?
Проектът не трябва да поставя предприятието в ситуация, при която инвестицията е одобрена, но липсва финансов капацитет за нейното изпълнение.
Направете финансов стрес тест
Добре структурираният проект трябва да остане изпълним и при отклонение от първоначалния план.
Преди кандидатстване е разумно да бъдат разгледани сценарии като:
Какво ще се случи, ако оборудването поскъпне?
Какво ще се случи, ако доставката или възстановяването на средства се забави?
Какво ще се случи, ако възникне допълнителен недопустим разход?
Може ли предприятието едновременно да финансира проекта и нормалната си оперативна дейност?
Ако сравнително малко отклонение създава сериозен ликвиден риск, инвестиционният модел трябва да бъде преразгледан.
Най-важният извод
Интензитетът на помощта показва каква част от допустимите разходи може да бъде финансирана безвъзмездно. Той не показва автоматично колко ще струва инвестицията на предприятието.
Реалният финансов модел трябва да отчита:
допустими разходи + безвъзмездна помощ + собствено съфинансиране + недопустими разходи + ДДС, когато е приложимо + необходим оборотен ресурс + финансов резерв.
Затова правилното планиране не започва с въпроса:
„Колко процента е финансирането?“
а с:
„Каква е цялата финансова рамка на инвестицията и може ли предприятието устойчиво да я изпълни?“
Планирате инвестиция с европейско финансиране?
Екипът на Централна Консултантска Компания (ЦКК) извършва предварителен анализ на предприятието, инвестиционното намерение и финансовата рамка на проекта.
За първоначален анализ изпратете:
ЕИК на предприятието;
основен КИД;
населено място на инвестицията;
кратко описание на инвестиционното намерение;
приблизителна стойност.
ЦКК – от идеята до успешната инвестиция.
cccinfo.bg