При кандидатстване за европейско финансиране често се използват две понятия, които звучат сходно, но имат различна роля:
критерии за допустимост
и
критерии за оценка.
Разликата между тях е съществена.
Едните определят дали кандидатът и проектното предложение отговарят на изискванията, за да продължат в процедурата.
Другите служат за оценяване на проектното предложение съгласно предварително обявените правила и могат да имат решаващо значение за мястото му в крайното класиране.
Затова един проект може да бъде напълно допустим и въпреки това да не получи финансиране.
Правилният въпрос преди кандидатстване не е само:
„Допустима ли е фирмата?“
а:
„Допустим ли е проектът и достатъчно конкурентен ли е спрямо начина, по който ще бъде оценяван?“
Какво представляват критериите за допустимост?
Най-общо критериите за допустимост определят изискванията, на които трябва да отговарят кандидатът, проектът, дейностите и разходите съгласно условията на конкретната процедура.
Те могат да засягат различни елементи на проектното предложение.
Например:
кандидата – какъв тип организация или предприятие има право да кандидатства;
икономическата дейност – допустим ли е секторът или дейността;
размера на предприятието – микро, малко, средно или голямо предприятие, когато това има значение;
мястото на изпълнение – допустима ли е съответната територия;
инвестицията – отговаря ли тя на целите и условията на процедурата;
дейностите – могат ли конкретните планирани действия да бъдат подкрепени;
разходите – попадат ли планираните разходи сред допустимите категории;
финансовите и други специфични условия – когато процедурата предвижда такива.
Следователно допустимостта не е характеристика само на фирмата.
Трябва да бъде анализирана цялата комбинация:
кандидат → дейност → инвестиция → местоположение → разходи → условия на процедурата.
Допустима фирма не означава автоматично допустим проект
Това е една от най-важните практически разлики.
Предприятие може да отговаря на изискванията за кандидат, но конкретната инвестиция да не отговаря на условията за финансиране.
Например фирмата може да бъде допустима като категория предприятие и сектор, но:
планиран актив да не е допустим;
инвестицията да се реализира на недопустимо място;
определена дейност да не попада в обхвата на процедурата;
част от разходите да не отговарят на правилата;
проектът да не изпълнява конкретно задължително изискване.
Затова проверката:
„Фирмата допустима ли е?“
е само началото.
Следващият въпрос трябва да бъде:
„Допустима ли е точно тази инвестиция при точно тези условия?“
Какво се случва, ако критерий за допустимост не е изпълнен?
Последицата зависи от конкретния критерий, етапа на оценката и правилата на съответната процедура.
Когато дадено изискване е определено като задължителен критерий за допустимост и не бъде изпълнено, това може да доведе до недопускане или отхвърляне на проектното предложение съгласно приложимите условия.
Това е причината критериите за допустимост да трябва да бъдат проверени преди същинското структуриране на проекта, а не едва непосредствено преди подаването му.
Не е разумно да се инвестира значителен ресурс в подготовка на предложение, преди да е изяснено дали кандидатът и инвестиционното намерение покриват задължителните условия.
Какво представляват критериите за оценка?
След като са изпълнени приложимите изисквания за допустимост, проектното предложение може да бъде оценявано съгласно предварително определена методика.
Критериите за оценка показват по какви показатели ще бъде преценявано качеството, съответствието или приоритетността на проекта според целите на конкретната процедура.
В зависимост от процедурата могат да бъдат оценявани различни характеристики.
Например значение могат да имат:
- финансови или икономически показатели;
- характеристики на инвестицията;
- очаквани резултати;
- принос към целите на процедурата;
- енергийни или ресурсни ефекти;
- иновационен характер;
- създаване или запазване на заетост;
- местоположение;
- характеристики на кандидата;
- други предварително определени показатели.
Това са само възможни примери.
Конкретните критерии и начинът, по който се прилагат, винаги трябва да бъдат проверени в документите на съответната процедура.
Най-простото разграничение
Разликата може да бъде представена така:
Критериите за допустимост отговарят на въпроса:
„Може ли този кандидат с този проект да участва при тези условия?“
Критериите за оценка отговарят на въпроса:
„Как се представя това проектно предложение според предварително определената методика?“
Това разграничение е важно, защото:
допустим проект ≠ автоматично одобрен проект.
Допустимостта позволява предложението да продължи съгласно правилата на процедурата.
Оценката определя резултата му спрямо приложимата методика.
А когато наличният бюджет не е достатъчен за всички предложения, които успешно са преминали съответните етапи, резултатът от оценяването може да има решаващо значение за финансирането.
Как изглежда това на практика?
Да разгледаме условен пример.
По дадена процедура могат да кандидатстват малки и средни производствени предприятия.
Предприятие А:
е допустимо като категория;
извършва допустима дейност;
планира допустима инвестиция;
проектът ще се изпълнява на допустима територия;
планираните разходи отговарят на изискванията.
Следователно основните проверки за допустимост в нашия условен пример са изпълнени.
След това проектът се оценява по приложимата методика.
Да приемем, че получава:
72 точки.
Предприятие Б също преминава проверките за допустимост, но проектът му получава:
86 точки.
И двата проекта могат да бъдат допустими.
Но те не са непременно еднакво конкурентни.
Ако бюджетът не достига за всички предложения, разликата в резултата от оценката може да се окаже решаваща.
Минималният брой точки също има значение
При процедури с точкова оценка може да бъде определен минимален резултат, който проектното предложение трябва да постигне, за да премине успешно съответния етап.
Например, ако условната методика определя минимум:
60 точки
а проектът получи:
55 точки
той не достига изискуемия праг.
Ако друг проект получи:
65 точки
той преминава този праг.
Но и тук има важно разграничение:
преминаването на минималния праг не означава автоматично получаване на финансиране.
Ако наличният бюджет е ограничен и повече предложения са преминали оценката, отколкото могат да бъдат финансирани, значение има последващото класиране съгласно правилата на процедурата.
„Допустим“ и „финансиран“ не са синоними
Това е една от най-честите грешки при предварителната оценка.
Когато се установи, че фирмата отговаря на условията, лесно се създава очакване:
„Имаме право да кандидатстваме, следователно имаме добър шанс да получим финансиране.“
Но това са различни въпроси.
Допустимостта означава, че са изпълнени приложимите изисквания за участие и за конкретното проектно предложение.
Финансирането зависи и от резултата от оценката, наличния бюджет и правилата за класиране.
Следователно предварителният анализ трябва да съдържа поне две отделни проверки:
Проверка 1: допустимост
и
Проверка 2: конкурентоспособност на проекта спрямо методиката за оценка.
Защо трябва да се анализира методиката още преди проектът да бъде написан?
Защото критериите за оценка не са просто инструмент, който оценителите използват след подаването.
Те дават важна информация още при планирането на инвестицията.
Методиката показва кои характеристики на проекта са релевантни за оценяването.
Това позволява предварително да се установи:
Кои критерии са приложими към предприятието?
Какви данни ще бъдат използвани?
Кои характеристики на проекта имат значение?
Какъв резултат може реалистично да бъде очакван?
Има ли критерии, които кандидатът обективно не може да изпълни?
Има ли минимален праг?
Как се формира общият резултат?
Така проектът се разработва с ясна представа за правилата, по които впоследствие ще бъде оценяван.
Оценката не трябва да се „произвежда“ изкуствено
Предварителното познаване на критериите не означава, че проектът трябва формално да бъде променян единствено с цел получаване на повече точки.
Всеки заявен показател трябва да бъде реален, доказуем и съобразен с инвестиционната необходимост.
Ако например определен критерий оценява конкретен резултат, той не трябва да бъде заявяван само защото носи точки, когато предприятието няма реална възможност да го постигне.
Проектът трябва да бъде едновременно:
допустим + конкурентен + реалистичен + изпълним.
Точките не са самоцел.
Документите и данните имат решаващо значение
Критериите не се оценяват въз основа на общото впечатление от проекта.
Трябва да бъде установено как съответното обстоятелство се доказва съгласно условията на конкретната процедура.
В зависимост от критерия могат да се използват:
счетоводни данни;
официални регистри;
декларации;
техническа документация;
информация в проектното предложение;
документи за собственост или право на ползване;
оферти или технически спецификации;
други изрично определени доказателства.
Следователно не е достатъчно дадено обстоятелство фактически да съществува.
Трябва да бъде проверено и как процедурата изисква то да бъде установено и доказано.
Може ли една характеристика да има значение и за допустимостта, и за оценката?
Да, в зависимост от структурата на конкретната процедура определена характеристика може да има различна роля.
Например дадено условие може първо да бъде релевантно при проверката дали кандидатът попада в допустимия обхват, а други негови характеристики да участват и в последващото оценяване.
Затова не трябва да се прави анализ само по ключови думи като:
„оборот“, „местоположение“, „заетост“, „иновация“ или „енергийна ефективност“.
Трябва да се види къде точно се намира съответното изискване в условията и методиката и каква последица е предвидена при изпълнение или неизпълнение.
Критериите за оценка могат да бъдат различни по всяка процедура
Фактът, че дадено предприятие е получило висок резултат по една процедура, не означава, че ще има същото предимство по друга.
Причината е проста:
различните процедури имат различни цели.
Една може да приоритизира технологична модернизация.
Друга – енергийна ефективност.
Трета – научноизследователска дейност или иновации.
Четвърта – определени територии или групи предприятия.
Следователно всяка методика трябва да се анализира самостоятелно.
Предишният успешен проект не е универсален модел за следващата процедура.
Как се прави предварителна оценка на проект?
Практическият анализ може да бъде разделен на два етапа.
Етап 1: Проверка за допустимост
Проверява се:
Допустим ли е кандидатът?
Допустим ли е размерът на предприятието?
Допустима ли е икономическата дейност?
Допустимо ли е мястото на изпълнение?
Допустима ли е инвестицията?
Допустими ли са планираните дейности?
Допустими ли са разходите?
Изпълнени ли са специфичните условия на процедурата?
Ако тук съществува проблем, първо трябва да се установи дали проектът изобщо може да бъде структуриран в съответствие с правилата.
Етап 2: Предварителна оценка
След това се анализира методиката.
За всеки приложим критерий се проверява:
Какво точно се оценява?
Как се изчислява резултатът?
Какви данни се използват?
С какъв документ или източник се доказват?
Колко точки или какъв резултат може реалистично да получи проектът?
Има ли минимален праг?
Как изглежда общият прогнозен резултат?
Така още преди подаването може да се изгради значително по-реалистична представа за позицията на проекта.
Условен пример: допустим проект, но недостатъчно конкурентен
Предприятие планира инвестиция в ново производствено оборудване.
Предварителният анализ показва:
Кандидатът е допустим.
Дейността е допустима.
Мястото на изпълнение е допустимо.
Оборудването попада сред допустимите инвестиции.
Финансовите изисквания са изпълнени.
На първо ниво проектът изглежда подходящ за кандидатстване.
След предварително прилагане на методиката за оценка обаче се установява, че по няколко съществени критерия проектът не получава висок резултат.
Прогнозният резултат е:
64 точки.
Ако по подобна конкурентна процедура проектите, за които достига бюджетът, впоследствие се окажат с резултати значително над това ниво, формалната допустимост на проекта няма да е достатъчна за получаване на финансиране.
Точно затова трябва да се анализират и двете страни на кандидатстването.
Най-честата грешка
Най-честата грешка е предварителният анализ да приключи с изречението:
„Фирмата е допустима.“
Това е важен резултат, но не е достатъчен.
Следващите въпроси са:
„Допустима ли е конкретната инвестиция?“
„Как ще бъде оценен проектът?“
„Какъв прогнозен резултат може да получи?“
„Какво може обективно да се докаже?“
„Достатъчно конкурентен ли е проектът, за да има реалистична възможност за финансиране?“
Едва тогава предварителната оценка е завършена.
Какво трябва да проверите преди кандидатстване?
Преди започването на подготовката трябва да бъдат разгледани едновременно:
Условията за допустимост
Кой може да кандидатства?
Кои дейности могат да бъдат финансирани?
Кои разходи са допустими?
Къде може да се изпълнява проектът?
Какви специфични ограничения съществуват?
и
Методиката за оценка
Какви критерии се оценяват?
Как се формира резултатът?
Какви данни се използват?
Как се доказва изпълнението на критериите?
Има ли минимален праг?
Какъв прогнозен резултат може реалистично да получи проектът?
Само съвместният анализ на тези две групи правила дава реална представа за възможността за кандидатстване.
Най-важният извод
Критериите за допустимост и критериите за оценка изпълняват различни функции.
Критериите за допустимост определят дали кандидатът и проектното предложение отговарят на задължителните условия на конкретната процедура.
Критериите за оценка определят как проектното предложение ще бъде оценено съгласно предварително обявената методика.
Затова:
допустимост ≠ висока оценка
и
допустим проект ≠ гарантирано финансиране.
Правилният предварителен анализ следва последователността:
кандидат → инвестиция → допустимост → методика за оценка → прогнозен резултат → конкурентоспособност → решение за кандидатстване.
Затова въпросът не трябва да бъде само:
„Можем ли да кандидатстваме?“
а:
„Отговаряме ли на всички задължителни условия и как би се представил проектът ни по предварително обявените критерии за оценка?“
Планирате кандидатстване за европейско финансиране?
Екипът на Централна Консултантска Компания (ЦКК) извършва предварителен анализ на предприятието и инвестиционното намерение спрямо условията за допустимост и методиката за оценка на конкретните възможности за финансиране.
За първоначален анализ изпратете:
ЕИК на предприятието;
основен КИД;
населено място на инвестицията;
кратко описание на инвестиционното намерение;
приблизителна стойност на инвестицията.
ЦКК – от идеята до успешната инвестиция.
cccinfo.bg