Начало

Новини

Екосхемата за насърчаване на зелено торене и органично наторяване изисква голяма документация

За кандидатстване по екосхемата е необходимо становище от БАБХ, които идват на проверка в стопанството

Екосхемата за насърчаване на зелено торене и органично наторяване може и да изглежда лесна за изпълнение, но всъщност не е съвсем така, сигнализират животновъди.

В момент на жътвена кампания и приключване на подаването на заявления за директни плащания, кандидатите за подпомагане експедитивно трябва да изпълнят Стандартни оперативни процедури (СОП).

„Това са инструкции, изготвени от държавната администрация за всяка една от екосхемите. Ако искаш да наторяваш зелено например, въпреки че имаш удостоверение по чл. 137, не можеш току-така да използваш тази тор“, коментира за Агри.БГ Пенка Христова – съпредседател на Института на жените фермери в България, описвайки стъпките накратко. 

Кандидатите животновъди по екосхемата написват процедурата, която подават в БАБХ. В нея те посочват как се получава торът, къде се намира торохранилището, колко е голямо, отговаря ли на капацитета на животните, как ще го използват, как преработват течния тор. Ветеринарните власти идват на проверка в стопанството в минимален срок и веднага издават становище, необходимо за кандидатстване по екосхемата. 

„Това са много документи, които не са трудни за изпълнение, но в процес на кандидатстване и на жътва няма как толкова бързо да реагираме. Да не говорим, че служителите в общинските служби по земеделие не са наясно какви точно документи се изискват, защото всеки ден се променят правила и се издават нови наредби“, обяснява Христова. 

Освен това във връзка със зеленото торене всеки стопанин трябва да попълва седем дневника. В един дневник той описва всеки ден колко килограма извозва от обора до торохранилището. Във втори посочва колко течен тор отива в лагуната, ако има такава. Трети дневник е за специализирания трактор, който се използва само за тази дейност и е вписан в регистрите за такава техника. В него се описва дори как техниката се измива всеки ден – мокро или сухо.

„В друг дневник пък обясняваш, когато след пет-шест дни започваш да обработваш сухия тор. Имаш и още един дневник, който попълваш при всяко наторяване на земята, като описваш парцела и килограмите тор, включително и колко азот изкарваш на ден“, изрежда браншовият представител и животновъд. 

Нека припомним, че интервенцията за зелено торене е приложима за обработваеми земи, трайни насаждения и постоянно затревени площи. Бюджетът, заложен за 2023 г., е 27 874 793 евро при индикативна ставка в размер на 66,83 евро/ха.

При отглеждането на непроизводствени междинни култури/покривни култури с последващо зелено торене допустимите култури са смески от нежитни и житни, които не са зимни култури, за получаване на реколта или използване на паша. Те трябва да са налични на полето от 15 октомври на годината на кандидатстване до 15 февруари на следваща година. Позволяват се минимални обработки, като заораване, валиране, естествено измръзване или друго механично термиране по избор.

Могат да се използват и външни органични подобрители на почвата – аеробно, анаеробно, чрез червеи и след термално третиране плюс впръскване на течен оборски тор до 4 часа от прилагането. Най-малко 10% от потребностите на културата от азот след да е чрез органично наторяване, като максималното количество азот е до 150 кг/ха.

Източник:
https://agri.bg/novini/ekoskhemata-za-zeleno-torene